изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 15:16 EET
ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ ТУК И ДА УМРА В БЪЛГАРИЯ    
Коментари -    Искам да живея тук и да умра в България.
Думите са на 65-годишен испански журналист-пенсионер, дошъл да си купи къща в Калофер преди 9 години. Намерил си изгора там, оженил се за нея и сега е щастлив със семейството си.
И не е сляп нито за беднотията, нито за дупките по пътищата, нито за нереалните цени в магазините, нито за унизителните пенсии…



Иска да остане тук заради красотите на Калофер и България. Заради нашата история. Заради това, че народът ни е съхранил през вековете традиции, които и днес предава от поколение на поколение.
На мен красотите на Родината ми, многовековната ни история, традициите ни, обичаите ни, добротата и отзивчивостта на моя народ също не ми пречат. Не ми пречи и стремежът на младите за по-добър живот. Често пъти давещи се в  несправедливост, в корупция, в липса на перспектива, в безработица и безпросветност, но великолепно поколение млади хора, които не се отчайват, борят се и вървят напред.
Поклон пред младото ни поколение!
Но на управляващите вече 27 години България искам да кажа: - Не ми пречете да живея тук и да си умра в България!
С какво пречим ние – пенсионерите, днес на управляващите? Само с две неща. Първо – все още сме живи и получаваме пенсия, която сме заработвали 45 години от смисления си живот. И второ – мърморим, че хубавото от социализма трябваше да бъде запазено, а към него да бъдат надградени и нашите мечти за демократично общество – свобода, справедливост, многопартийност, шанс за знаещите и можещите да станат богати, по-висок стандарт на живот.
Имах възможност да остана в чужбина преди 10 ноември 1989 г. и да работя против България. Разбира се, срещу много пари.
Върнах се у дома с надеждата, че идва време за големи промени, за едно по-добро бъдеще на децата ми, едното от които след месец се роди. Обичах Добрич, отказах да съм сред създателите на един уважаван и днес столичен вестник. Не изоставих родния си край и когато ми издигнаха преживе гроб на площада – единствен гроб на жив журналист в съвременна България. Дори когато главният организатор се оказа доносник на Държавна сигурност, а после стана депутат и… И избяга да живее в САЩ. И подлата му душичка не се и вества в България.
Такъв е животът!
Три милиона българи вече са зад граница. Сред тях са и децата на мои връстници, някои вече не са живи, а други разказват за тях… Показват снимки… И клипчета… И се хвалят… И са тъжни… И са тук, в България. И искат да живеят тук и да умрат в България.
С унизителните си пенсии, недостигащи за топло, вода, храна и лекарства. Камо ли за подаръци на деца и внуци. Въпреки, че децата им са ги канили при тях си в чужбина. Но там нямат приятели и познати. А и внуците не знаят български… А и с тези пенсии очакват подаяния от децата си, за да идат в музей, на кино и театър, за да пият по едно питие с друг българин – майка, баща, баба или дядо…
Такъв е животът!
България е красива. Живи са българските традиции. И величава е историята ни. И имаме едно великолепно младо поколение, което ще осъзнае героизма си, когато доживее и дори надхвърли, дай, Боже, нашите години…
А моето поколение българи пак се връща и остава в България. Тук да затвори очи. Същите очи, които виждат как най-обикновени възрастни хора от Германия, Холандия, Англия, от къде ли не, да идват тук с тамошните си достойни пенсии и парите им да стигат за курорти, за круизи, за лечение, за развлечения, за подаръци за децата и внуците…
Не пречете на тези, които оставихме една държава, чиито пътища днес не можете да преасфалтирате, чиито училища, болници, детски градини, театри, гари, галерии не можете да пребоядисате, чиито заводи, фабрики и комбинати, животновъдни комплекси бяха превърнати в руини… И чиито професори, лекари, композитори, артисти, журналисти, художници ровят скришом вечер по кофите, за да оцелеят.
Не носим вина, че сме градили!
Такъв е животът!
Димитър ДУКОВ


 


Сходни връзки

ИСКАМ ДА ЖИВЕЯ ТУК И ДА УМРА В БЪЛГАРИЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди