ДОБРУДЖАНЦИ – В ТРЕТА ГЛУХА ИЛИ ЕМБЛЕМА ЗА РАЗВИТИЕ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 00:06 EEST

ДОБРУДЖАНЦИ – В ТРЕТА ГЛУХА ИЛИ ЕМБЛЕМА ЗА РАЗВИТИЕ

2017-04-25 @ 02:31 EEST

По цял ден слушаме, гледаме и четем какви огромни перспективи има пред София, Пловдив, Варна, Бургас, Южна България… И каква мизерия души Севера, в чиято източна част е Добруджа. И, разбира се, Добричка област.
То не бяха една и две приказки и загриженост за Пиринска Македония, за Кърджали, за Хасково…
С всяка година, с всеки месец, с всеки ден нас – добруджанци, управляващите България от 27 години ни натикват зорна-зорна, както казваше майка ми, в трета глуха. Там, където железницата свършва, в безпътието, обрасло в бурени и трънаци… Където ръждясват остатъци от стари вагони…

Ще припомня на по-възрастните, а младите нека знаят, че допреди 30 години Добруджа, Толбухински окръг, днешната Добричка област бяха емблема на България за развитие.
Оставете приказките за Тодор Живков колко лош бил, как не се интересувал за страната ни, колко лошо се живеело при него.
Знам, че в родния ми край идваха правителствени делегации и държавни глави, бизнесмени, експерти, дипломати от цял свят и искрено оценяваха достойния труд, управление и постижения на добруджанци.
Тук са идвали лидерите и най-високопоставени хора на Съветския съюз, Китай, САЩ, Мексико, Иран, Куба, Индонезия, Виетнам, Франция, Германия /ФРГ и ГДР/, Румъния, Гърция, Етиопия, Ангола, Конго, Индия… Най-малко на три четвърти от населението на планетата. Ако не вярвате, влезте в Държавен архив и ще се уверите. Срещнете се с Димитър Димитров, с Костадин Станев, управлявали окръга по партийна и държавна линия.
Какво посещаваха тук най-отговорните хора на света – поне на СССР, САЩ, Китай, Мексико, Иран, Индонезия?...
Интересуваха се от организацията на земеделието и животновъдството. Работни посещения имаха в Института по пшеницата и слънчогледа, чиито сортове оглавяваха световни класации и завладяваха дори полята на лидер в селското стопанство като Франция. Идваха в животновъдните комплекси в Козлодуйци, Орляк, Бранище, Генерал Тошево, Божурец… Интересуваха се от преработващата промишленост – „Родопа“, Млекокомбината, Птицекомбината… Бяха постоянни гости в Завода за електронна и нестандартна апаратура, в Комбината за апарати за високо напрежение, в Домостроителния комбинат, в Обувния завод, в машиностроителните предприятия в Толбухин, Каварна, Тервел, Генерал Тошево, в заводите за мебели, облекла, текстил, в цеховете по селата, в Маслодобивния комбинат, в комбината за фуражи „Добруджански протеин“…
Подземните богатства на Добруджа – манган, коксуващи въглища, нефт и газ, питейна вода будеха нескриван интерес за инвестиции.
Възторг предизвикваха зърнопроизводството, комасираната земя, залесителните пояси, авиационното обслужване на земеделието…
Емблеми за България бяха училища и детски градини, великолепният ни драматичен театър „Йордан Йовков“, Художествената галерия, хор „Добруджански звуци“ и Детският представителен хор, Камерният и Духовият ни оркестри, Добруджанският ансамбъл за народни песни и танци… С тях заедно и Окръжната ни болница и Медицинския факултет, Института за детски и начални учители…
В спорта се гордеехме с постижения в тежката атлетика, бокса, гимнастиката, конния спорт, футбола, тениса на маса, волейбола и баскетбола…
Гордеехме се с асфалтираните селски пътища.
Черешката на тортата беше туризмът с великолепието на израстваща и озеленяваща се „Албена“, с интимността на ваканционното селище „Русалка“, с простора за къмпингуващи туристи в Шабла, Дуранкулак и Крапец, с Международния лагер в Кранево…
Толбухин и Толбухински окръг – днешните Добрич и Добричка област, бяха емблема за развитието на България. Казваха ни, че сме изградили държава в държавата. И се гордеехме. И работехме. И имахме вяра и надежда за по-добър живот. И една несравнимо силна любов към Добруджа.
Добруджанец звучеше гордо.
Такъв е животът!
Други времена дойдоха.
Почти никой не говори за Добруджа. За нашата, за българската Добруджа.
Може би един ден президентът на държавата ни, министър-председателят ни ще си спомнят за Добричка област и Добруджа като за един златен резерв на България. Че тук, от където е започнало величието на преминалата Дунава България, е време да започне възраждането на държавата ни.
Такива са мечтите ни.
Такъв е животът!
И простете за всичко онова, с което също се гордеехме, но остана ненаписано!
Димитър ДУКОВ

Сходни връзки
Още от Коментари

ДОБРУДЖАНЦИ – В ТРЕТА ГЛУХА ИЛИ ЕМБЛЕМА ЗА РАЗВИТИЕ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats