Директорът на СУ „Димитър Талев” Весела Панчева пред НДТ

- Г-жо Панчева, бихте ли се представили за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна”?

- Директор съм на СУ „Димитър Талев” вече осма година. Близо 9 години бях помощник директор. Работя в училището от 1992 година, в началото бях редови начален учител. Смея да кажа, че от 29-годишната история на училището 23-24 са част от моя живот и аз съм част от него. Това са години, отдадени в полза на децата на Добрич. Завършила съм ШУ „Еп. Константин Преславски”, магистратура „Начална училищна педагогика”. Имам второ висше образование във Великотърновския университет, магистърска степен „Психология”. След това завърших Висбаденска академия, „Позитивна психотерапия”. Имах няколко години кабинет на психотерапевт, който се развиваше доста добре. Смея да твърдя, че съм помогнала на доста хора. Заемайки позицията директор на СУ „Д. Талев” вече не ми стигаше физическото време да работя и в кабинета и се наложи да го закрия. Но с радост помагам на хора, които имат нужда, вече не като една системна терапевтична дейност, а в чисто човешки план. Повече от 12 години бях председател на Общинската организация на БЧК. От 1 година съм и член на „Лайънс клуб”-Добрич, където, мисля, че съм съвсем на своето място. Участието в този клуб го посвещавам на майка си, която си отиде от този свят напълно незряща. А в „Лайънс клуб” дейността е насочена към ранна превенция на диабета и профилактика на незрящите хора. Работи се и по профилактика и ранно откриване на гръбначните заболявания. Всичко, което прави „Лайънс клуб”, много ми допада и ме ентусиазира да дам от свободното си време и потенциал за тази кауза.

- В момента се провеждат Талеви дни, 2017. Те започнаха с благотворителен бал, за какво ще бъдат изразходвани набраните средства?

- Благотворителният бал се проведе на 31 март и бе  изключително успешен, с уникален резултат – 11 000 лева, нещо, което до сега не сме постигали. Средствата ще бъдат вложени в направата на кабинет по природни науки, вече сме си дали заявката на двама млади архитекти. Надявам се визията на този кабинет да бъде изпреварваща времето. Хората от нашия град трябва да знаят, че има едно такова добро училище, в което освен изключително високо качество на преподавания материал се работи и много за развитието на детската личност, за провокирането децата да придобият едни чисто човешки ценности, качества на един съвременен млад човек, който да има отношение и към себе си, и към хората около него, и към света. Да бъде сензитивен към проблемите на обществото, да бъде един истински гражданин не само на България, но и на света. Защото процесите, които са започнали, ще продължат. Т. е. ние не можем да си мислим, че ще бъдат спрени децата ни. Те заминават не само защото животът в България не им дава възможности, които те искат. Но и просто защото светът се е отворил. И ние няма как да си мислим, че трябва всячески да задържим децата. Ние обаче знаем, че сме им дали самочувствие на истински българи, които да не се срамуват от своя произход. Напротив, да се гордеят. Тук работим много за спазване на българските традиции, обичаи, за усвояване на български танци, песни. В случаите, в които пътувам с наши ученици, съм силно впечатлена, че в свободното време, вечерите нашите деца играят български народни танци. Където и да сме били всички са ни правили комплименти за това. Това говори за работата на моите колеги, за това, че ние влагаме в една посока нашите усилия – да възпитаме едни добри българи. А мисля, че децата на Добрич заслужават това.

- Какви следващи инициативи се проведоха в рамките на Талевите дни?

- От благотворителния бал преминахме към прочистване на къщичката ни, както се казва, на 21 април. Почистихме класните стаи, двора, прилежащите площи, около района на училището. Във вторник имахме открит урок с елементи от открити уроци, където моите колеги от начален етап пред учители, зам.-директори и директори на училища в Добрич демонстрираха под шапката на РУО как на практика използваме модерните облачни технологии. Показахме нашата софтуерна техника, която закупихме и се ползва от повече от 15 учители. Продуктът е на Майкрософт, адаптиран е изцяло към образователната система. Дава безкрайни възможности, просто е един океан от възможности, който при добро желание, добра мотивация и наличие на качества, умения и професионализъм от страна на учителите може да направи чудеса. Няма какво да се заблуждаваме – поколението е електронно. То има своите потребности, неистова нужда да говорим на неговия език. Ние трябва да сме в крак с времето. Присъстващите изказаха доста добро отношение към това, което видяха, поздравиха колегите за самочувствието, с което работят и демонстрират. Обществена тайна е, че учителското съсловие е едно от най-застаряващите, че младите хора не са толкова привлечени от тази професия поради мястото, което и е отредено. И с радост чета и слушам за новите тенденции, които, дай Боже, да се случат, че учителят ще заеме едно от престижните места, където трябва да е. Защото учителят е този, който работи с бъдещето. Смея да твърдя, че в нашето училище имаме, първо, прекрасни, добри хора. Колкото и клиширано да звучи, не всеки човек може да бъде учител. Но и добър учител не може да бъде лош човек.

- Ученици се включиха в Нощ на четенето. Какво представляваше проявата?

- Инициативата Нощ на четенето е част от един изключително интересен проект по програма Еразъм +, координатор е Даринка Миткова. Партньорите са от Полша, Турция, Португалия, Гърция и Румъния. Проектът е за стимулиране на четенето. Тъй като е световен проблем, че младите хора не общуват дълго време с книгата, ние се опитваме всячески да ги провокираме. Когато бяхме в Португалия там имаше такава Нощ на четенето. В нашата Нощ на четенето учениците четоха произведения на английски език, защото такъв е работният език на проекта, пяха песни, разговаряха за любими произведения. Това стана в една по-неформална среда, в малкия физкултурен салон, имаше спални чували, дюшеци. Участниците бяха от шести клас с ръководители Иванка Михайлова и Даринка Миткова.

- Кулминацията на празника Ви е на 28 април, който е наситен с прояви. Какво още ще се случи в рамките на Талевите дни?

- 28 април е неучебен за нас и в него ще празнуват различните випуски по различен начин. Тази година искахме всички ученици да са активни участници в събитията. Ще бъде представена постановката "Малкият принц" на клуб „Арлекин” с ръководител Рада Обрешкова по „Твоят час”, ще има концерти на децата от начален етап. За второкласниците е организиран карнавал, който е много атрактивен и интересен, приказните герои оживяват. Учениците участват в карнавала с огромно желание и го очакват с нетърпение. Седмите класове ще изгледат своето телевизионно предаване „Нека направим света по-добър и по-красив", което заснемаха преди стартирането на Талевите празници. В него се срещат с успели наши ученици, с учители и вземат интервю, в което споделят своите впечатления и желания. Репортери са самите ученици, те обработват материала, защото в нашито училище от 1 до 12 клас се изучават Информационни технологии. Ние имаме най-добре подготвените преподаватели по Информационни технологии. Основание да кажа това ми дава фактът, че на времето те бяха обучители на всички учители от Област Добрич. Учениците от 8 а и 8 б клас ще проведат дебат на тема „Ученически живот” – доколко той отговаря на техните очаквания, как се случват нещата, на теми, които ги вълнуват. Дванадесетокласниците пък със своята учителка Галя Николова и с класните си ръководители ще посетят Военното гробище, където ще присъстват на беседа за Първата световна война и участието на много добруджанци. Отива им на зрелостниците да знаят малко повече за историята на своя роден край. Учениците от 9 и 10 клас ще проведат инициатива „Ние, потомците на Талев”. Отново ще говорят по теми, които ги вълнуват, но пречупени през призмата на съвремието и на времето, в което е живял Талев, на времето, което описва в своите произведения, какво ние носим, неговите потомци. 11 клас ще представят „Посланията от романа „Железният светилник” – актуални и днес”. Ще коментират цитати от книгата – дали тези послания са актуални или архаични, как присъстват днес в нашето съвремие. Имаме открита сцена в английския двор на училището, където децата ще се изявят поетапно – от най-малките до по-големите. Накрая ученици с ръководител Мая Бърдарова ще покажат народни танци. Това ще е кулминацията на празника.

- Известно е, че СУ "Д. Талев" работи по много проекти. Бихте ли разказали за някои от последните?

- От 2002 година до сега училището работи по изключително много международни проекти. Те са емблемата на СУ „Д. Талев”. Благодарение на проектите ние успяваме да обновяваме базата, да премерим своите сили. Най-голямото ни постижение, от преди няколко дни, е успех на наши ученик и учител по английски език. Ние сме членове на Асоциацията на Кеймбридж училищата в България. Дълго време ни проучваха, за да ни включат в организацията. Получихме няколко приза още през първата година, училище „Д. Талев” имаше летящ старт. Втората година взехме две първи места. Тази година за поредна година имаме дете, класирано на второ място.

- Когато провеждахте обучението за въвеждане на т. нар. облачни технологии в СУ „Д. Талев” от фирмата-обучител от София споделиха, че табелата на училището се вижда отдалече. А Вие обяснихте, че сте обикаляли града и райони около него, за да немерите най-подходящото й място. Бихте ли разказали за това?

- В годините на най-голяма стагнация, най-вече по финансови причини, аз работих за кратко време като кореспондент на „Атлантик радио”, което в последствие стана радио „Витоша”. Тогава се изучих в областта на РR-а – как всеки детайл е много важен, за да създава имидж. И решихме, че трябва да има табела на училището, но тя да бъде голяма, светеща и забелязваща се. С моя личен автомобил пътувахме максимално далече докато преценим, че ще се вижда. Вижда се от болницата, вижда се от кв. „Рилци”, от хотел „България”, от района на пожарната, от кварталите „Дружба”. Такава беше и поръчката към фирмата – буквите да са толкова големи и толкова светещи, че който и от където да дойде да вижда тази табела. Искам да кажа, че всички, които са прекрачили прага ни, са безкрайно впечатлени от училището. Защото в него в него витае един дух. Дух на съпричастност, на единение. Ние сме един малък модел на това как могат да се случват нещата когато има воля за това. Когато има съчетаване на потенциала на ръководството и на учителите с възможностите на децата и техните родители. Ние сме едно голямо Талевско семейство. С родителите сме в много добър синхрон. Те са наясно, че на нас ни пука за техните деца. И че ние сме тук заради децата им.

 Разговаря Мариела БОНЧЕВА