Ели не пушеше… Дори ненавиждаше тютюна. И цигарите… И лулите… Д-р Елисавета Карадимова ни се караше да не пушим. Беше изключителен кардиолог. И помогна на много, на много хора. Но не ѝ останаха сили да спаси себе си. И в събота вечерта си отиде в един по-добър свят. Надявам се.

Ели беше великолепен приятел… От тези, с които можеш да се чуеш веднъж на година-две-три, но е винаги готов да ти помогне. И ти помага!...

И Митко не пушеше… Надсмиваше ни се приятелски колко катран вкарваме в дробовете си… В дробовете си, не в душите си! Проф. Димитър Карадимов беше изключителен анестезиолог. И не само. Помогна на хиляди да отложат смъртта… Да облекчат нещастието си… Да живеят нов живот. Не му останаха сили да спаси себе си. И той отиде само преди месец в един по-добър свят. Надявам се!

Беше великолепен приятел.

От този сорт, който изчезва ден след ден…

Като семейство лебеди си отидоха един след друг Ели и Митко…

Животът е като пясъчен часовник. Родиш се и Бог го обръща. Изтича песъчинка след песъчинка… И все бързаш нанякъде… Докато видиш с ужас последните песъчинки как падат… И се огледаш. Огледаш се и… До теб безмълвно сипят песъчинки само няколко часовничета.

Осиротява приятелството…

Когато сме малки, имаме толкова много приятели. Като в някогашната леха на мама с наболи лукче до лукче… Пролет е. Свежи листа. Едно до друго. Махалата ни жужеше от детска глъч. Толкова много деца и толкова много приятели бяхме!

Училище… Казарма… Следване… Работа… Катастрофи… Болести… С годините приятелите оредяхме като покосена от пожар гора. Тук дърво… Там дърво… Едното обгорено… Другото с прекършени клони… Третото почти изсъхнало… Гората от приятелство се топи, топи… И виж, един ден дошли секачите и оставили само пънове.  И си говорят пъновете под земята, докато ги изкорени забравата на времето!

Такъв е животът!

Да изпушим по една лула за приятелите!

Ако имате приятели до себе си, изпушете по една лула с приятелите си! Може и на ужким, но изпушете! Димът на лулата се вдига нависоко. И достига до онзи по-добър свят. Надявам се! И ни свързва с приятелите ни там – горе. Приятелите ни от детството, от махалата, от училище, от казармата, от студентските години, от работата…

Такъв е животът!

Имайте в живота си много приятели!

Радвайте им се! Уважавайте ги! Помагайте си един друг! Без приятели човек е като едно самотно дърво в полето. И гръм го удря. И студ го сковава. И ветрове го брулят!

И вълци го препикават…

Докато рухне!

Такъв е животът!

За щастие, природата ни е дарила да имаме деца. И внуци. И правнуци. Някои са щастливи да видят и праправнуци… Надарила ни е след нас да оставаме бъдещи приятели. Да са здрави и щастливи! Да създават и да се радват на приятелство!

Такъв е животът!

Да изпушим по една лула!

 Димитър ДУКОВ