Беше пролетта на 1965 г. Както казват днешните абитуриенти, динозаврите още са пасели в центъра на Добрич. Но аз завършвах 12-и клас в Икономическия техникум и майка ми Стефка ме учеше как се валсира. Балът ни бе на 7 май, а аз се въртях като куц кон със стол в ръце. А един мъж не може ли да танцува валс, не може да завърти главата на сериозно момиче.

Но за щастие, 17 години по-младата ми съпруга Сабина валсира омайващо и… завъртя главата на сериозен мъж. Какъвто съм аз, когато се изправя пред огледалото…

Идеалът за нашия бал беше да си ушием и облечем цивилни дрехи. Да си пийнем легално, дори и да се напием… Някои – да се целунат уста в уста пред учителите, а други дори да обявят, че се женят. И да организираме паметна екскурзия до столицата. Разбира се, с влак. В София спахме във физкултурния салон на някакво училище. Дивихме се на центъра. Смирено посетихме Мавзолея на Георги Димитров. А в една от вечерите, и представителен ресторант. На връщане градихме спомени в купетата на вагона… Много целувки имаше… На някои по-късно им излязоха горчиви.

Такъв е животът!

Велика е младостта!

Всяко поколение абитуриенти е велико с времето си! И днешните ще разберат това. В един бъдещ ден. Дай, Боже, да остареят и да разказват за абитуриентския си бал на деца, внуци и правнуци…

Винаги се намира някой да кори младите. Някои… пасат като динозаври в градините на младостта.

Госпожи и господа, динозаври, имаме добри деца, красиви, умни, жизнени, палави, някои дори много палави, разумни, човечни, обикновени и необикновени абитуриенти, едни отличници, други с по-ниски бележки… Но всички млади и бъдещи майки и бащи. Бъдещи лекари, учители, учени, инженери, майстори, строители, шофьори, компютърни специалисти… Всичко онова, което сме ние днес. И много повече от нас. Защото ще направят неусетно един нов свят, който дори и не сме си представяли.

Велика е младостта!

На някого от моето поколение идвало ли му е наум, че на бала си млади абитуриенти ще облекат тениски, за да помогнат на болно дете, на болна учителка, на болен родител? Идвало ли ни е наум, че великолепни абитуриенти ще организират благотворителен концерт, за да подпомогнат съученик, преподавател, родилка в онкологията?

Добри деца. На които отнехме безумието да се веселят до полуда на абитуриентския си бал.

Такъв е животът!

Нека има къси рокли. Нека има причудливи прически. Нека да броят до зори: Едно, две, три, четири, пет, шест, седем, осем, девет, десет, единадесет, дванадесет… Нека се вземат един друг със скъпи коли! Да се целуват. Да се обичат! Да лудеят. Да имат един, два, три бала… Да видят свят…

Да имат възможност да изживеят спомени, които да ги радват до края на живота им.

Какво е животът? Обичам тези мъдри думи, макар и да не зная на кого са:

-       Животът е това, което можеш да си спомниш. Всичко останало е безвъзвратно изгубено време.

Спомням си как се учих да танцувам валс със стол в ръка върху чергите в спретната ни и уютна кирпичена къщичка с двор, пълен с цветя. Спомням си, че дори нямах костюм на бала, но се радвах на жълто шлиферче… Помня, че в класа се имахме, закачахме, бяхме приятели… Приятели бяхме и с мнозина от преподавателите си.

С добро сърце, с добра душа завиждам на днешните абитуриенти, че са млади, че бъдещето, колкото и по-трудно да е, по-объркано да е от нашето бъдеще, е тяхното бъдеще за десетки години напред.

Велико нещо е младостта!

Велико нещо е абитуриентският бал!

Навярно нито един от днешните абитуриенти няма да прочете тези редове.  Това не ни пречи да ги благословим да запазят младостта си, устрема си, жаждата си за лудории, за един по-добър и по-справедлив живот през десетилетията, които ги очакват!

И да бъдат човечни, да правят добрини!

Едно, две, три…

Едно, две, три…

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ