ТВОЯТ МОЙ ЖИВОТ… МОЯТ ТВОЙ ЖИВОТ…

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 13:46 EEST

ТВОЯТ МОЙ ЖИВОТ… МОЯТ ТВОЙ ЖИВОТ…

2017-05-18 @ 19:45 EEST

Мнозина от известно време гледат турския телевизионен сериал „Твоят мой живот“. На едни им харесва. На други – не. На трети им е безразлично. Защото изобщо не го гледат. Но в следващите редове няма да стане и дума за този филм.
Четох преди години книга за английските класици в поезията. Литературовед ги представяше с по една от най-добрите им творби. Някъде в душата ми са останали мисли, че прахът около нас е прах на неизброими някога живи същества...

Било едноклетъчни, поставили началото на този живот. Било динозаври и ихтиозаври, водили жестоки кървави битки за съществуване… Пъстроцветни пеперуди… Устремени в синевата птици… Първите човешки същества на тази земя… Войни, загинали в грандиозни битки… И императори… И роби… И врагове… И любими… Прашец от треви, от дървета… Прашец с толкова много спомени, които не може да побере човешката фантазия…
Върху този прашец сме дошли и ние, и всичко живо, което виждаме, чуваме, докосваме, чувстваме в този миг, в нашия си живот. Родили сме се. Порастили са ни. Сега сме големи. Имаме деца и внуци… По-щастливите имат и правнуци.
И все се грижим у дома да е чисто. И трием ли, трием праха по библиотеката, компютъра, праха по пианото… Праха по потретите на най-милите ни същества, пренесли се вече единствено в спомени и сънища…
Вън е пролет. И духа силен вятър. В Добруджа е така… И танцуват прецъфтелите цветчета на кестени, на акации, скоро ще започне и валсът на липите… На тях лети и твоят прах, мамо. Твоят прах, тате… Прахът и на братята ми… И на баба ми, която така и не намери повод да ни се скара за лудориите… И на дядо ми, който е загинал в Струга за България, а е оставил вдовица с две мъничета на ръце… И на другите ми баба и дядо, които дори не са доживели да се порадват на децата на сина си, на децата на моя баща, който живя 92 години и така не ми удари поне един шамар, за да чувствам силата, с която ме възпита - да не ударя, да не убия животно… И да обичам България… Колкото и да се гневя на управляващите я!
А помниш ли, мамо, как казваше, сочейки с пръст:
- И умната!...
И си отиде тихо сутринта с думичките „Оставете ме на мира“, защото ти дотегна от болки, от лекарства, от немощ… От този нов свят, който вече не беше твой!
Ще отворя прозореца. Нека влезе този прах в дома ми…Нека ме просълзи… Няма да го видят жена ми, децата ми… Но ще ме просълзи…
Ако имате сърце, ако имате душа, и за вас се носят прашинки в прегръдките на този пролетен вятър… Отворете прозорец за близките си, които ще ви погалят и ще се зареят после високо, високо в непознатото добро, където, дай Боже, няма болка, няма мъка…
Или ще паднат тихо до портрета си… Там, скътан там някъде…
Твоят мой живот, мамо… Твоят мой живот, тате…
Животът и на вашите майки и бащи, на вашите… Нека не изричам толкова болезнени думи за сълзите ви по братя и сестри, по деца и внуци…
Такъв е животът!
Някога, ако сърцето ви трепне за вашата майка, за вашия баща, не смея да изрека - за някое още по-дълбоко в гърдите ви същество, пренесло се в онзи По-добър свят, отворете прозореца… Нека духа вятър… Нека силно духа вятър… Поне една прашинка ще дойде отнякъде, за да ви погали… За да изтрие сълзите ви… За да ви каже мълчаливо:
- Аз съм тук. Обичам те… Много те обичам!...
Моят прах!
Моят твой живот!
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ

Сходни връзки
Димитър ДУКОВ Още от Коментари

ТВОЯТ МОЙ ЖИВОТ… МОЯТ ТВОЙ ЖИВОТ… | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats