Две водещи фигури в българската политика днес – премиерът Бойко Борисов и вицепремиерът Валери Симеонов,  оневиниха заместник-министъра, принуден от обществото да подаде оставка заради хитлеристкия се поздрав в концлагера „Бухенвалд“. С изключителното си съжаление, че Павел Тенев бил професионалист от национален мащаб и че една младежка шега лишила България от надеждно управление на регионалното ни развитие.

Изключителен професионалист е бил и д-р Йозеф Менгеле – офицер от SS и лекар в нацисткия концентрационен лагер в “Аушвиц“. Известен като Ангела на смъртта, извършвал чудовищни експерименти със затворниците. Менгеле бе един от най-издирваните военопрестъпници. Умира под чуждо име в Бразилия през 1979 г. Казват, че сигурността му е била гарантирана от… медицинските постижения в „Аушвиц“, предадени по-късно на Запада…

Каква ли би била реакцията на Борисов и Симеонов, ако Павел Тенев се бе пошегувал с българската трагедия Белене? Със съветския гулаг? Би ли бил той тогава назначен за зам.-министър на така наречената демократична България от квотата на така наречените патриоти?

Имаме щастието да живеем в мир от 1945 година до днес. Цели 72 години. Поне в България. Дали удоволствието от мира не ни направи безчувствени към войната? Към милионите избити, измъчвани? Не ни ли направи разкошът на мира цинични към абажурите, към портфейлите от детска кожа? Към кубчетата сапун от затворнически тела? Към изкормените при медицински експерименти бременни жени? Към ледените „скулптури“ на концлагеристи за доказване на човешките възможности? Към душегубките? Към газовите камери?

Как иначе да се обясним шеговития или „шеговит“ нацистки поздрав Хайл Хитлер на един назначен за заместник-министър млад кадър на вицепремиера Валери Симеонов и подписалия назначаването му премиер Бойко Борисов?

Доколкото знам, България днес е в разбуненото семейство на Европейския съюз, където фашизмът, нацизмът, хитлеризмът са отречени. Ако Павел Тенев и покровителите му смятат това за евроинтеграция, то скоро можем да очакваме, не дай, Боже, по улиците ни да маршируват деца и младежи с хитлеристки униформи и хитлеристки поздрав… Все пак е трудно на едно дете да проумее що е това война и концентрационен лагер, след като по цял ден на компютъра си избива десетки врагове…

Играчка – плачка, казва народът!

Такъв е животът!

В „Аушвиц“ не съм бил. Бил съм в концлагера „Бухенвалд“ във Ваймар. Бога ми, не видях нито една усмивка по лицата на хилядите туристи. Имаше и възрастни хора, и младежи, и деца… Цареше бъзмълвие. Отвращение от стореното. Видях сълзи. Видях почит към 200 000-те жертви в лагера. Бога ми, никой не смееше и да се шегува – нито с извергите, нито с жертвите…

Бил съм в Александрия /Украйна/. Сърце не ми остана в гърдите пред експонатите и снимките от концентрационните лагери на фашистите. Камо ли да ми мине мисъл, на мен и на много млади хора и децата им на шега да поздравят Хитлер, Розенберг, Гьобелс…

Ако Шекспир твореше днес, най-вероятно би написал:

-       Има нещо гнило в България…

Мнозина от вас сами биха могли да уточнят след многоточието.

Не знам защо, но все по-често се замислям за едни години, в които пожеланията започваха с думите: „За мирно небе…“

Моето поколение имаше щастието да се роди след Втората световна война. Поколението на моето поколение познава тази война от филмите и книгите.  Внуците ни днес не обичат да четат книги. По-скоро са в плен на компютърни игри и екшъни. Дано имат щастието да не попаднат в смерча на война.

Мирът ни поразглези. Станахме глезени деца на мира. А някои вече дори и не могат да проумеят що стои зад едно обикновено вдигане на ръка за Хайл Хитлер…

Дори ги назначават за заместник-министри.

Боже, пази България от политиците й!

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ