изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2019-11-21 @ 12:44 EET
ДОБРУДЖАНЕЦЪТ ДОБРОМИР Е НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯТ КОМИКС ГЕРОЙ У НАС    
Интервюта Деветото изкуство изживява трети „златен век“ в България счита художникът д-р Александър Въчков. Колекционер на комикси и художник, Александър Въчков притежава една от най-богатите колекции у нас. Хобито му се заражда още в детска възраст, а днес събраните албуми са достатъчни, за да се създаде музейна колекция.

Александър Въчков е роден през 1968 г. Завършва Художествената академия, където днес чете лекции. Консултант на филмови и визуални продукции на историческа тематика (за костюми, военни униформи). Художник на издания, посветени на българската история и на комикси. През месец май (14-17) Александър Въчков ще бъде специален гост на фестивал на комикса във Варшава, където ще представи ретроспектива на развитието на българския комикс и 20-ина съвременни родни автори.

Любовта му към комикса се появи от съвсем ранно детство. От 2-3-годишен датират първите му опити да рисувам. Дядо му Стефан Дипчиков бил нереализиран художник, завършил Търговската академия във Варна, главен инспектор в Сметната палата във Видин, престижен пост за първата половина на ХХ век. Той през целия си живот рисуваше и това, че неговият първороден внук прояви такъв талант, бе допълнителен стимул за него да се занимава с мен, споделя Въчков.

Първите му срещи с комикса били от съвсем ранна възраст. Чичо му имал колекция от списания PIF. „Когато ходехме на гости, ми даваха списанията и аз се превръщах в най-кроткото дете, потънало във вълшебния свят на комиксите. Другият ми досег с рисуваните истории бяха запазените от баща ми "вестничета", както той ги наричаше - от 40-те години на ХХ век. "Чуден свят", "Весела дружина", "Илюстровано четиво" бяха пълни с комикси, повечето преводни, но имаше и от български автори. Позволяваха ми да ги разглеждам само при специални случаи, защото хартията бе крехка. Пазя ги и досега“, припомня си художникът и колекционер. През годините издирил голяма част от тези вестници, с които обновил колекцията. Когато разбрал колко сериозно се е захванал с колекционирането на комикси, баща му реши да му подари "вестничетата", с което го направил безкрайно щастлив. А наскоро и чичо му най-после решил да се раздели със своите PIF-ове и му ги подарил. Сега само списанията PIF в колекцията му са повече от 1100. Общо от 1945 до 1990 година са излезли около 3500 броя на изданието, така че може да с похвали с една от най-богатите колекции  на това френско списание в България.

 

-          Когато се коментира развитието на българския комикс ,се говори за два „златни периода“, а вече и за трети. Защо, какво се има предвид?

-          Развитието на българския комикс е било доста динамичен процес. Разбира се, има спадове. Съответно, и периоди на възход Първият златен период се счита от 1940 година, когато излиза вестник „Чуден свят“. Много бързо след него се появяват още 5-6 издания, които са специализирани само за комикси. Вестничета са били в онези години. Поради военно-временната обстановка са били с доста компромиси по отношение на качеството, но пък много добри откъм съдържание. В тези издания са работили Вадим Лазаркевич, Стоян Венев, Александър Денков, Любен  Зидаров. Повечето от тях правят своя дебют, въобще като художници. Някои от тях запазват любовта си към комикса до преклонна възраст. Например, Любен Зидаров, който, да е жив и здрав, е 94-годишен. Все още очите му блестят, като на малко дете, когато стане въпрос за комикси. Все още, доколкото зная, рисува комикси.

-          Т.е. той е доайенът на българския комикс?

-          Да, той е доайенът ни. Доколкото зная, има още няколко колеги над 70 години, които също работят. Ние – по-младите, ги увлякохме в тези мероприятия, които организираме. Така, че първият „златен период“ е докъм 1945 г. Вторият „златен период“ е с появата на списание „Дъга“ през 1979 година. Това стана около първата асамблея „Знаме на мира“. Тъй като имаше сериозна подкрепа от страна на държавата, се получи едно много добро издание. На следващата година излезе и „конкуренцията“ му, тъй като в онези години за конкуренция не можеше да се говори, списание „Чуден свят“. Тези издания до 1990-92-93 година бяха нашият вълшебен свят на комикса, на деветото изкуство. През този период, освен тези две списания, комикси излизаха и в много други издания – във вестник „Септемврийче“, имаше специален детски вестник „Знаме на мира“, в който се публикуваха и комикси от деца. Моят дебют също беше там, когато бях на 13 години. С един комикс за хан Тервел. Мой приятел и връстник Ивайло Иванчев нарисува 7-8 комикса и през 90-те години беше, може би,  най-активно работещият художник на комикси. Сега живее в Австралия, също се занимава с комикси. Общо-взето тази основа, която дадоха на нашето поколение през 80-те години на миналия век „Дъга“, „Чуден свят“, като една обща представа за деветото изкуство, тя сега дава своите плодове в нашите изяви като професионалисти.

-          А, третият „златен век“?

-          Надявам се, че вече сме го започнали, тъй като от 2011-2012 година много активно започнахме да организираме изложби – ретроспективни и на актуални нови комикси. Също така доста нови издания излязоха на пазара. От 2012 година насам те са повече от десет, включително и с много високо качество. Вече имаме и международни проекти. През октомври миналата година презентирахме един българо-сръбски проект „Вековници“. Това е една много популярна поредица в страните от бивша Югославия, в която осмият албум е изцяло от български художници рисуван. В Русе издадоха тази година списание КИК, което се разтълкува като комикси, илюстрации и карикатура. Едно обещаващо издание, което се надявам да има по-дълъг живот от много от останалите опити. Кръгът около художниците на списание „Дъга“ издадоха вече втори албум под наслов „Над дъгата“. Преди дни обявиха още едно издание „Графичен роман“. През ноември в София се очаква една голяма изложба в галерията на Съюза на българските художници.  Тя е обявена като Комикс ЕКСПО. Най-вероятно, изданието ще е международно. Ще има и участници от Добрич – Венцислав Великов, както и някои други колеги, които работят усилено в областта на деветото изкуство. Вярвам, че достойно ще се представят, редом с останалите колеги от страната.

-          Децата проявяват ли интерес към комикса?

-          Мисля, че да. Миналото лято имах възможността в Кранево да водя едни комикс работилници цяло лято. С деца, основно между първи и четвърти  клас. Изключително съм доволен от резултата. И много мотивиран и вдъхновен от интереса на децата към деветото изкуство. Бяха съобразени със задължителните книги, които учениците през лятото четат, като „Патиланско царство“, „Пипи дългото чорапче“ и някои други, така че имаше някаква полза и за учебната им програма, тъй като хващаха опорни точки в неща, които някои вече бяха прочели, а други бяха стимулирани най-сетне да седнат и да ги прочетат. Мисля, че това лято оттново ще има подобни комикс работилници в Кранево, като по-голямата част от децата бяха именно от Добрич. Вярвам, че прекрасната инициатива на Младежкия дом в Добрич да се проведе работилница за комикси, ще има своето продължение и в града, и в региона.

-          Какви са героите на българските комикси?

-          Почти изключително положителни. Освен това, един от феномените на българския комикс е, че най-популярните герои и преобладаващото количество популярни комиксови серии са исторически. Това е много интересно. Явно ние имаме потребност да търсим опорни токи в миналото си, което е далеч по-славно от настоящето, за съжаление. Карикатурата, може би, е най-подходящият жанр за съвремието ни. Макар че, карикатурата и комикса се родеят от самото си създаване. На практика първите класически комикси са карикатурни – Макс и Мориц, Жълтото момче и някои други, които отдавна са в класическата история на комикса. Всички те са карикатурни образи. След това вече се развива и по-сериозната класическа стилистика в комикса. Тепърва пред стои да стане ясно накъде ще „кривнем“ в бъдеще.

-          Казвате, че героите на българските комикси са предимно исторически личности. Дайте примери, моля!

-          Най-популярният, според правени статистически изследвания, е героят Добромир. Той е един много умел воин от края на 14 век, чиито приключения са свързани с нашествията на османците в България. Много приключенски, много интересно се развива действието , има морски битки. То се развива в нашата част на България – в Добруджа. Така че, до известна степен, може да се каже, че е наш – добруджански герой. Автор на комикса е морският офицер и сега преподавател във Военно-морско училище Асен Кожухаров. Той имаше късмета да попадне на един изключителен художник  Евгени Йорданов, когото мнозина считат за най-добрия класик на българския комикс. Може би, ако беше с друг художник, нямаше да е толкова популярен. Но, нека не забравяме, че първо е словото. Въпреки че съм художник, аз смятам, че един лош сценарий, никой художник не може да го спаси, за да създаде популярен комикс. Докато за обратното има много примери – интересни сценарии с не толкова добри художници, са придобили невероятна популярност в световен мащаб, не само в България.

Разговаря Станислава КРЪСТЕВА

 


Сходни връзки

ДОБРУДЖАНЕЦЪТ ДОБРОМИР Е НАЙ-ПОПУЛЯРНИЯТ КОМИКС ГЕРОЙ У НАС | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2019 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди