Градът е като перла в равнината. Накичен. Празничен от край до край. "Върви, народе..." пълни небесата и в този Двайсет и четвърти май. Творба с обилни дъждове гергьовски, в която българинът свети цял. Написал е Стоян Михайловски. Прекрасна песен. Като гълъб бял. Деца със ленти, сякаш пеперуди, и Солунските братя с образ мил. Превърнати от бронз във живи люде. Един до друг - Методий и Кирил. Напуснали са те пиедестала. Че може и да си метален ти?! Щом булевардът е концертна зала и химнът просветителски ехти. Дължим им много, че сме още тука, че сме с криле на свойте рамена. Бащи са те са нашата азбука. Два вечни извора на светлина. Обилно слънце. Ни следа от здрача. Щастлив е Добрич в тия мигове. Върви напред в ръцете си в погача, с изписани на нея А, Бе, Ве...