изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 16:43 EET
УТОПИЯ    
Коментари Когато бяхме малки, и ние сме били тийнейджъри, но не знаехме това, та когато бяхме на тази възраст, когато поникват първите косъмчета на едно място,  си купувахме снимки на Бриджит Бардо. И скришом изпадахме в сладострастие. Бардо живееше в мечтите ни. В сънищата ни. Вярвахме, че един ден ще я имаме… Красотата й беше една утопия за душите ни и всяко момиче сравнявахме със снимките, които носехме до сърцето си.

По-късно, в горните курсове на Икономическия техникум в Добрич, научихме, че има и други утопии. „Държавата“ на Платон. „Утопия“ на Томас Мор. „Градът на слънцето“ на Томазо Кампанела. Любомир Иванов се казваше учителят ни по история. Той ни учеше да четем още Робърт Оуен, Сен Симон, Шарл Фурие…
И лаконично се усмихваше на тезисите на ЦК на БКП как някъде скоро след 1980 година България ще влезе в стадия на комунизма. И тогава от всеки ще се иска да работи според възможностите си и всеки ще получава според нуждите си…
Утопия!
Такъв се оказа животът ни!
Утопия се оказаха развитият социализъм и комунизмът. Поне за нас – момчетата от махалата ни между улица „Св. Св. Кирил и Методий“ и Карабоклука – днес градския парк на Добрич „Св. Георги“ и по-точно летния театър и игрищата на „Изида“.
Утопия се оказа и т.нар. демокрация, която нахлузи на връстниците ми пенсии от по 200 лева на месец за по 45 години стаж в служба на държавата и народа. Вятър работа.
Такъв е животът!
Тези редове изписах, за да ви пренеса в една друга утопия. Видях я очите си, които се просълзиха не само от красотата, но и от инициативата и труда на един народ, който за 50 години превърна държавата си от пустиня в рай. Няма да ви говоря за Държавата Израел. Все някой ще се намери да каже: Махни ги тези евреи.
В тази държава има един парк, който се нарича „Утопия“. Създаден е през 2006 година в кибуца Бахан /нещо като наше ТКЗС или кооперация/. На площ от около 40 декара се потапящ в рай от орхидеи и други тропически растения, екзотични птици и риби, водни растения и растения-хищници, кактуси, хиляди и хиляди цветя… Вървиш в тунели от разцъфнали мушката… И когато се поумориш и седнеш на приказка на пейка пред малките изкуствени езера, изведнъж топовен гръм оповестява феерия от фонтани под звуците на небесна музика…
На излизане от рая можеш да си купиш цветя, саксии, дръвчета, какви ли не принадлежности за паркове и градини, брошури, от най-миниатюрно кактусче, до големи изкуствени дървета с лед осветление, които срещаме по хотелите…
И стотици, стотици, стотици туристи… Един след друг пристигат и заминават автобуси с туристи от цял свят. Всеки оставя пари, много пари…
И всички това е създадено върху бедна земя, изнемощяла под жестоко слънце и липса на вода…
Преди десетина дни ядохме най-вкусната рибена чорба и най-вкусните натурално приготвени миди по не знаещи годините си рецепти в малкото и кокетно мотелче „Фарът Борисов“. То се намира в рибарското селище на нос Шабла, до самия фар. После направихме кратка разходка. На тридесетина метра от заведението, а и от морето тече топла минерална вода. Тече си откакто се извиси гейзерът с първия нефт в Шабла на 31 май 1951 г. Местните не само казват, но и идват да се лекуват тук – „на тръбата“. И техните думи по нищо не се различават от удивлението на гостите ни – израелци: „Защо при тази лековита вода не е построен лечебен център? С топлината на тази вода може да се създаде един български парк „Утопия“, като този в Израел. И тук, в най-източния край на България, да идват туристи, много туристи, а и много желаещи да се луват…“
Бих добавил: И да живне Шабла. Хората тук да не разчитат само на рента от земите си, на пипера и доматите, от които с черен труд си изкарват по някой и друг лев, на малкото летовници… Или на оскъдния риболов.
Десетилетия наред в близост е правителствената резиденция. В нея Леонид Брежнев получи две геройски звезди от Тодор Живков. Кой ли български президент и премиер не е идвал тук на отдих, на риба и раци?...
И си е заминавал, без да направи нещо в полза на Шабла и шабленци…
Лаконична е усмивката на евреите. Болка на неразбиране и отчаяние се чете по лицата на местните хора.
А водата си тече, изтича в морето… Топла, лековита, неизчерпаема… Вече 66 години.
Българите, посетили Израел, имаме един лаф: Хората направиха от пустинята рай, ние от рая правим пустиня!
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ




 


Сходни връзки

УТОПИЯ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.18 секунди