НОВИ СОРТОВЕ ПШЕНИЦА… - НДТ, Добрич, България

Тези две елхи имат голям късмет, че сините рицари на министър-председателя Филип Димитров не ги отсякоха по време на управлението му /ноември 1991 – 30 декември 1992 г./, но те и нямаха тогава информация за дърветата. Разбира се, това не попречи на СДС тогава да нанесе първия кинжален удар на ДЗИ и земеделието. Учените бяха заставени да предадат научните си разработки на т. нар. държава и те бяха изпратени… в съответните чуждоземни институти. Тогава още научните работници казаха, че България и те лично са ограбени, а иззетото от тях е старт за чуждестранни институти поне с 15 години преднина.

Казвам тези думи, защото младите хора не знаят, а и умишлено не ги информират, че ДЗИ бе институция от световна величина с изключителни успехи в селекцията на пшеница и слънчоглед, както и на други зърнени и бобови култури. Сортове на ДЗИ бяха първенци в изпитанията на ФАО /световната организация по прехрана и земеделие/. И по ирония на съдбата за СДС – в основата на селекцията бе съветският сорт „Безостая“. Ще добавя, че в института идваха да работят в командировка световно известни учени, сред които и бащата на генетиката в селекцията на пшеницата академик Кихара от Япония.

И наши учени командироваха по света.

Такъв бе животът!

После ДЗИ понесе удар след удар: от съкращаване на персонала и унижаване на научните работници, до ограбване на труда им, а и на земите на института, разбира се, под формата на законна приватизация и връщане на земите на собствениците им в реални граници..

Пиша тези редове, защото се възхищавам от стоицизма на добруджанските учени, които и днес - с оскъдни ресурси и пълно пренебрежение отстрана на изпълнителната власт през последните тридесетина години, отново са на гребена на вълната с научните си постижения и новосъздадени сортове.

По цял ден платените могъщи столични медии бистрят теми за иновации, за пазарна икономика, за стимулиране на науката и младите научни работници, за евроатлантическа интеграция… Често ни унижават, че дори незаслужено сме приети в Европейския съюз, че нашите учени само ядат парите на пенсионерите и не създават конкурентна продукция… Убеден съм, че седмокласник спокойно може да подреди политическите клишета, които да изглеждат копирани от доклади на висши европейски чиновници. Нещо повече, че седмокласник може да напише докторска дисертация на един или друг наш мастит политик, която той да защити с висши партийни препоръки в който и да е български държавен университет.

Може и да звучи пресилено, но след като вчера разбрахме, че дори един празен лист с изписан студентски номер и име на студент е достатъчен за оценка три или четири в УНСС, то ние действително сме държава на неограничените възможности. Така е, защото имаме и деца, които покоряват света със знанията и уменията си. Имаме и млади учени. Имаме и утвърдени доценти, професори, академици…

Нещата обаче отиват все повече към смяна на глаголното време от имаме на имахме.

Такъв е животът!

Идва време за обяд… За вечеря… Това купиш, онова не купиш, но винаги се спираш пред щанда за хляб. Без хляб не може. Още преди хилядолетия бедните са гледали Исус Христос в ръцете дали ще им подаде хляб... Археолозите не рядко попадат на делви отпреди новата ера, в които намират житни зрънца… А от баба си зная, че е грехота да мачкаш в ръцете си хляб… И помня как с длан събираше трохите от масата, за да ги даде на птичките, защото грехота е да хвърлиш хляб на боклука…

В ДЗИ край Генерал Тошево имаме златни учени. От тях съм разбрал, че в края на краищата един нов сорт – било пшеница, било фасул, било слънчоглед, тръгва от едно единствено зрънце. Което през годините се изпълва с много обич, с много труд, с много знания, с много наука, с много късмет… И зрънце след зрънце идва онзи ден, в който можеш да кажеш, че си създал нов сорт, който дава повече зърно и е по-устойчив на капризите на времето и на болестите, който може да се отблагодари щедро и на учените, и на земеделските производители, и на държавата…

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ