Решихме демографския проблем по обезлюдяването. Решихме проблема с раждаемостта. Решихме проблема с училищната база – децата да не учат на две смени. Решихме проблема със заплащането на труда на учителя. Решихме проблема с учителските кадри. Решихме проблема с учебниците. Решихме проблема с обхвата на децата в училище…
Такъв е животът!
Но има и проблем!
Ще бъдат ли раздавани каишки на учителите, които да поставят на шиите на първолачетата и с тях да ги водят до домовете им? Или на първолачетата ще бъдат ли надянати електронни гривни на ръцете, за да могат директорките да ги следят с джи пи ес къде спят? Отговорът е изключително важен, защото до 15 септември ще трябва да бъде обявена и изпълнена обществена поръчка за каишки, нашийници или електронни гривни. А това ще гарантира и раздвижване на българската икономика, освен ако поръчката не бъде спечелена от протежирана от Меркел, Макрон или Брюксел фирма.
Министерството на образование би трябвало да изготви и правила за приложение на заповедта. Като, например, млада учителка ще има ли право да общува задълбочено с баща на първокласник и в кои часове на денонощието. Млад учител, ако бъде открит с лампата на Аладин в някое училище, ще има ли право да общува със самотна майка и в кои часове на денонощието, както и това да става ли, или не в присъствието на първолака? Ще бъдат ли давани ваучери за таксита на преподавателите, за да могат да проследяват къде работят родителите на първокласниците?
Такъв е животът!
Бяха години, когато от учителката на първолаците се изискваше да възпита децата в любов към училището. В любов към книгата. Да ги научи да пишат красиво, да четат гладко, да смятат правилно, да знаят кой е създал българската азбука, да наизустят стихотворението „Аз съм българче…“, да запеят „Тих бял Дунав се вълнува…“, да научат кои са цветовете на националното ни знаме и какво означават те…
Господи, толкова ли е било сбъркано българското образование, та някогашни първокласници днес да са учени от световна величина, да са дейци на културата с принос в световната съкровищница, да са талантливи преподаватели в началните, в средните и висшите училища на България? Господи, само по министрите и политиците ни ли днес съдиш за таланта на българския учител да учи и възпитава първолачетата?
Доживяхме от българския учител да се изисква да бъде едно обикновено следово куче с нашийник на министерството на образованието. И заплатата му да зависи от това колко деца е издал, че родителите им не живеят тук, а там, че родителите им не работят там, а тук… Това ли било то, че образованието е приоритет на днешното правителство?
Колко глупав съм бил, та да не мога да разбера що е то приоритет на образованието и има ли то почва за развитие в България. Нещо много сложно ще е това, че да не могат да го разберат и десетки хиляди преподаватели в началния и среден курс, във висшите учебни заведения.
Съмнявам се дали го проумяват най-вече министърът на образованието и свитата му от висши чиновници.
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ