Такива сме си българите – бързо се влюбваме и разлюбваме. Балкански синдром. И бързо забравяме. И все си мислим, че от нас започва историята. След нас – и потоп! Сега буквално преписвам от „Изваяние”: „Изречението е било изречено от мадам де Помпадур, когато крал Людовик загубил битката от своя страшен пруски враг и дошъл за утеха при нея, мъдрата и красива фаворитка. Людовик се изненадал от тези думи. Мадам обяснила, че неотдавна й гостувал един математик – Мопертюи, той наистина е един от най-великите механици и математици на нашата цивилизация – и казал, че според неговите изчисления към Земята скоро ще се приближи страшна комета и може да настъпи краят на света. Трагичният разгром на войските става две години преди идването на кометата…”.

Такъв е животът!

Преди време преживяхме края на света, после още веднъж, и още веднъж… Сега някой и да каже истината, няма да му повярваме.

Неоспорим факт за Третата българска държава обаче е, че на 26 юни 1879 г. княз Александър І Батенберг поема управлението на България като полага клетва пред Първото Велико Народно събрание в Търново. Така след близо 5 века е възстановено самостоятелното държавническо управление на част от българските земи. Малцина от живеещите днес в България знаят, че князът е роден  във Верона (Италия), че е племенник на руския император Александър II /Цар Освободител/. Че участва като доброволец в Руско-турската освободителна война 1877-1878 г.

Когато руският император и великите сили, подписали Берлинския договор от 1878 г., го препоръчват на Великото народно събрание, те и не подозират, че на 6 септември 1885 г., без да се съобрази с поръчителите си, княз Александър I Батемберг ще провъзгласи и узакони Съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Няма безгрешен човек. Дори и да е княз. Дори и да е първият държавен глава на Третата българска държава. На 26 август 1886 г. Александър I Батенберг е принуден да абдикара, нямайки подкрепата на Русия, на Германия… Без поколение остават и двете му деца – Крум-Асен /1890-1965/ и Вера-Цветана /1893-1935/. Така, че днес българите сме без преки потомци на първия си български княз.

Такъв е животът!

Не знам по каква причина, но българите сме особен народ. В смисъл, че отбелязваме тържествено или поне с шум преди всичко смъртта на един човек  и много по-рядко неговия рожден ден. Някакъв парадокс е на нашата народопсихология. Максимата важи и за националните ни герои, и за най-близките ни роднини – майки, бащи, братя и сестри.  Казвам това, защото и датата 26 юни 1879 г. по същество е нещо като рождена дата на българската държавност. И би било нормално този ден да се отбелязва с повече шум, поне от държавните ни институции. Още повече, че той е пряко свързан и с една личност, която ще пренебрегне великите сили на своето време и на върха на вълната на българския патриотизъм, героизъм и опиянение от свободата, без да има и капка българска кръв, ще извърши едно от най-великите в най-новата ни история дела в интерес на българския народ – Съединението, което ще коства упадъка на политическата му кариера.

Делата на кои съвременни държавници днес бихме могли да сравним с величието на Съединението, започнало с клетва за вярност към българския народ и държава, положена на 26 юни 1879 г. пред Първото Велико народно събрание в старата ни столица Търновград?

Е, чак пък толкова, ще каже някой…

Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ