Павльовден, Павловден,
Павлувден е народен празник, отбелязван главно в Източна България за
предпазване от огън, пожар, гръм и по-рядко от градушка. Свързва се със
стари народни представи за унищожителната сила на огъня. На Павльовден
строго се следи да не се работи (не се жъне), да не се пали огън (дори
за приготвяне на храна). В Източна Тракия не се меси хляб, за да не се
”опавлюва” брашното, т. е. да бъде запазено от сплъстяване и червясване.
В църковнохристиянския календар Павльовден е отбелязван на 29 юни (Ден на св. апостоли Петър и Павел), но народът го приема като самостоятелен празник и го отбелязва на следващия ден (30 юни). Свети Павел бил фарисей, който участвал в гоненията на християните и дори в убийството на свети Стефан. Житието му разказва, че на път за Дамаск чул Божия глас, който го пита защо го гони. Това изиграва важна роля, скоро той се покръства и става един от най-ревностните християни, проповядващи вярата. Св. Петър бива разпънат на 29 юни, същия ден св. Павел е посечен с меч. Двамата апостоли Петър и Павел символизират заблудата и покаянието и се смятат за едни от най-ревностните последователи на Христос. Интернет/ НДТ