Някоя чугунена глава, ако иска, нека ми противоречи. Но при социализма циганите бяха досегаеми и с право можеха да бъдат наричани роми – работеха, образоваха се, равностойно участваха в развитието на културата и спорта, спазваха законите на Народна република България. И бяха справедливо наказвани, когато извършваха престъпления. Наравно с българите.
Падна тоталитарния режим. България вече не е република на народа, сега сме Република България. Грях е на депутатите от Великото народно събрание, че не избраха израелския модел на развитие, ще ви кажа, че официално Израел се нарича Държавата Израел. Може би, за да се знае, че става дума за държава, в която работят държавници, а не територия, в която властват и богатеят гении на теорията и практиката на общия лаф.
Някой ще каже, какво толкова си се ядосал, остави ги, циганска им работа…
Не искам, а като мене са милиони, в моето Отечество, в моята Родина, в моята България някой да посмее, камо ли да изрече гласно: „СМЪРТ НА БЪЛГАРИТЕ!“ Представям си какво би последвало тези думи по времето на хан Аспарух, на хан Тервел, на хан Кардам, на хан Крум… Това са думи, които може да изрече само враг на българите, на българския народ, на хилядолетната ни държава България.
Какво е отношението на държавниците ни към вътрешния враг? Не говоря за циганския етнос, нито за циганите като общност, говоря за този, който изрича думите „СМЪРТ НА БЪЛГАРИТЕ!“ и не е наказан от моята, твоята, нашата българска държава като опасен престъпник, опасен враг, който умишлено действа и подстрекава за унищожаване на българския етнос, на българския народ и на българската държава. Тази грешно разбрана толерантност вече граничи, не граничи, тя вече се е превърнала в престъпление спрямо българите и България.
Кой циганин, кой българин, кой чужденец може да се позволи да каже: в Гърция – Смърт на гърците!; в Турция – Смърт на турците!; в Румъния – Смърт на румънците!; в Сърбия – Смърт на сърбите“; в Македония – Смърт на македонците!... Кой би извикал безнаказано в родните държави на германци, французи, испанци, холандци, американци, руснаци, че желае смъртта им?
Може ли българско момиче да се разходи спокойно из циганското гето? А защо циганите могат спокойно да се разхождат из цяла България? Милиони работещи българи, а с нас заедно турци, руснаци, арменци, евреи, поляци, румънци, сърби и какви ли не етноси, всички граждани на България и обединени в едно цяло, наречено български народ, та защо ние – милиони работещи, с нас заедно и добронамерени цигани, плащаме социални помощи, здравеопазване, образование, транспорт, инвалидни пенсии и какво ли още не на същите тези изроди, които открито изразяват злобата си и намеренията си в зловещия израз: „СМЪРТ НА БЪЛГАРИТЕ!“ Защо стотици от същите тези хора шарят по света с български паспорт, наричат се пред местните власти там българи, а тук желаят смъртта на родителите ни, на децата ни, на внуците ни?
Ако се огледате, ще видите, че семействата на гениите на теорията и практиката на общия лаф са далеч от етническите пожари, които припламват в Катуница, в Асеновград, тук и там с грабежи и убийства… С обезлюдяване на цели села, на квартали, на жилищни блокове… Семейства на недосегаемите българи.
Времената се менят. Очевидно идва краят на политиката и държавничеството под знамето на теорията и практиката на общия лаф. Когато някой извика СМЪРТ!, реалностите стават жестоки. Може би затова и днешните ни политици толкова много се страхуват от едни мажоритарни парламентарни избори, от мажоритарни преки избори на съдии, на прокурори, на областни управители, на областни началници на МВР, от мажоритарни избори дори на общински съветници. И слушаме теорията на общия лаф, че народът ни не е дорасъл за мажоритарни избори. Можем да избираме президента на държавата си, можем да избираме кметовете си, а не сме били дорасли да избираме народните си представители поименно.
Не сме дорасли, може би защото тези, които крещят в истерия „СМЪРТ НА БЪЛГАРИТЕ!“, участват задкулисно в изборите, докато един ден погубят България, удавена в собственото си блато на теорията и практиката на общия лаф.
Жестоко. Тъжно. Трагично. До следващия сутрешен блок на телевизиите, когато пак ще ни набиват в мозъците, че в България всичко е под контрол и устремени вървим към блестящо председателство на Европейския съюз от 1 януари 2018 г. до 1 юли 2019 г.
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ