ЕВГЕНИЯ ПАСКАЛОВА - ДА ЗАПОМНИМ ТОВА ИМЕ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 06:38 EEST

ЕВГЕНИЯ ПАСКАЛОВА - ДА ЗАПОМНИМ ТОВА ИМЕ

2017-07-10 @ 11:42 EEST

Евгения Павлова Паскалова или просто - Женя. Потомка на старите български родове, потеглили на великото преселение с волските талиги, за да спасят своята челяд от турските зверства през различните етапи на българската история. Прапра внучка на отец Паскал, който повежда керван бежанци през Сливенския балкан от с. Твърдица и с. Козарево, с дървени салове прекосяват Дунава, за да отседнат в безкрайните степи на Буджака.

Още от малка Женя е закърмена с наследствена любов към прародината България. В детската фантазия на момичето се запечатват картините със спомени на баба и дядо за родния край, за зеления балкан, за бистрите реки, за синьото небе и Черното море. Така в малката главица се заражда интерес всичко това да го пресъздаде на рисунки. Е, първите стъпки са трудни и неуспешни, но Женя с прословуто трудолюбие и малко инат продължава да се усъвършенства, за да преоткрие своя талант. Тя, като едно нежно цвете в ранна пролет се опитва да пробие напуканата зажадняла за влага земя и огрявана от слънчевите лъчи разцъфтява чрез багрите на своята палитра да развива творчеството си. Изкуството й е наситено с младежка чувственост и искреност, с желание да възвиси красивото и доброто.
Завършва теоретическия лицей в град Твърдица, като същевременно посещава курсове по рисуване, за да обогати своята техника. В един момент на съзряване е изправена пред дилемата: А сега накъде? Единият път води към град Кишинев, Молдова, другият, по-неизвестният - към майка България. И както се казва: "Кръвта вода не става", надделява желанието да продължи своето развитие в така бленуваната родина. От родословното дърво на отец Паскал се разлисти една клонка, Женя с желание записва в СУ "Климент Охридски" в Добрич, паралелка по изобразително изкуство. Нейната любознателност не свършва до тук, като хоби се занимава и с фотография, което й помага да добие нови впечатления и герои за своите картини. За това в тях ще видите и буйния бяг на конете, усмивките на цветята, белотата на салкъмите, полския свят лилав, златото на житата, прозрачните капки на дъжда, звучите на вечността. А е още толкова млада и любознателна, търсеща отговори от миналото, настоящето и бъдещето. Увлича се от поезия, където също прави прощъпулка със свои стихове, харесва психологията и философията. Мечтае да пътешества, да преоткрие света, да го опознае с неговото многолико разнообразие: обичаи, традиции, култура.
Не знае какво я очаква след години, но предпочита да стои твърдо на земята и да следва своя път и своите мечти, свързани с изкуството. Да узрее и да черпи с пълни шепи от настоящето и да извлича полза от него. В своите розови мечти тя се вижда завършила художествената академия, да има свое собствено студио, да работи като художник и графичен дизайнер. Има идеи и желание, стига този свят да я приеме... Вярва в светлото бъдеще, но да се сбъднат тези младежки мечти зависи от всички нас, възрастните, които трябва да подсигурим безоблачното небе за нашите деца, защото на птиците за полет им трябват криле и синева. От нас зависи тази Йовкова бяла лястовица, прелетяла от степите на Буджака през Дунава и кацнала в Добриджа, за да търси изоставеното гнездо на своите предци и да съхрани родовата памет, да не изпита болката и разочарованието от родния край, да не прекършим крилете на една птица в нейния полет към бъдещето.
Ще го допуснем ли това зависи от всички нас!

Стоил Стоилов - председател на Асоциацията на българите в чужбина

Сходни връзки
Още от Общество

ЕВГЕНИЯ ПАСКАЛОВА - ДА ЗАПОМНИМ ТОВА ИМЕ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats