БЪЛГАРСКИТЕ ТАНЦИ СА УНИКАЛНИ, МОЖЕ БИ-НАЙ-ДОБРИТЕ НА ПЛАНЕТАТА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-25 @ 12:55 EEST

БЪЛГАРСКИТЕ ТАНЦИ СА УНИКАЛНИ, МОЖЕ БИ-НАЙ-ДОБРИТЕ НА ПЛАНЕТАТА

2017-07-16 @ 19:46 EEST

Наскоро младежки фолклорен танцов ансамбъл „Златна Добруджа” с главен художествен ръководител Коста Георгиев спечели Гран при на международен фестивал в Италия. Г-н Георгиев бе любезен да разкаже за преживяванията по време на фестивала, за работата си и взаимоотношенията си с децата, за любовта си към народната музика и танца.

-    Г-н Георгиев, бихте ли се представили за читателите на в. „Нова добруджанска трибуна”?
-    Казвам се Коста Георгиев. В очакване съм всеки момент да си взема дипломата в специалност Хореография от свободния университет „Черноризец Храбър” във Варна. Искам да продължа с образованието си. Танцувал съм много години. Започнах в първи клас и бях осем години при Ангел Сербезов. След това при Христо Христов в Профсъюзния дом. Дори и в казармата не престанах да танцувам. После бях приет в професионален ансамбъл „Албена”, който бе създаден през 1971 година и беше закрит на 1 януари 1990 година. Той беше към „Балкантурист”, след това към дирекция „Музика” и после съкратен. Започнах в държавен ансамбъл „Добруджа”, където срещнах невероятни ръководители и хореографи, от които съм се учил и съм благодарен, че ги познавам. Благодаря на всички колеги, с които съм танцувал, които в момента са дори на ръководни постове. От всеки съм се старал да взема най-доброто и да загърбя лошото. Поздравявам всички колеги и им пожелавам да преживяват само такива хубави мигове, като тези, които ни се случиха в Италия.

-    Каква беше атмосферата на фестивала, как ви посрещнаха? Какво беше отношението към талантливите танцьори от Добрич?
-    Още като пристигнахме и чуха, че сме българска група, излязоха всички. Вероятно се дължи на това, което сме доказали във времето – че българските танци са уникални, може би най-добрите на планетата. Приеха ни много радушно. Веднага изпълнители от други държави започнаха да си правят снимки с нас. Обясниха ни как ще протече фестивалната част, кога ще са разходките. Мога да кажа, че българският дух е просто неповторим. Имаше едно детенце, също от България, на четири години, което танцуваше уникално. Единствено на българските танци в залата се чувстваше атмосферата.

-    Очаквахте ли да спечелите Гран при?
-    Това беше желанието ни, но да сме я очаквали – категорично не. Очаквахме да сме на призовите, първи места. Настроението предварително падна, защото имахме инцидент – откраднаха голяма сума пари от автобуса още в Белград. Но се събрахме и си казахме, че за това сме дошли – да покажем най-доброто. Децата бяха перфектни.

-    Вие доволен ли сте от представянето им?
-    Определено.

-    А те как се чувстват след тази награда?
-    Уникално. Те веднага споделиха с родителите си, започнаха приветствия. Благодаря на колегите, които ни поздравиха. Все пак да спечелиш Гран при в Италия не е малко. Въпреки че колективите не бяха чак толкова много – над 30, били сме на фестивали, където е имало много повече участници. Но като цяло атмосферата там е друга. Просто е една малка приказка. Возиха ги на лодки, видяха къщата на Мария Калас. Във Верона обиколихме много красиви неща.

-    Представете, ако обичате, ансамбъл „Златна Добруджа”, на който Вие сте ръководител.
-    Ансамбъл „Златна Добруджа” не е към нито една институция. Създаден е на 1 ноември 2000 година. Тогава бях поканен в читалището в Крушари. Продължихме там докато заради демографската криза нямаше достатъчно деца. Парите не достигаха и трябваше да обединят две институции. И вместо да пътуваме всеки ден до Крушари решихме да репетираме в Добрич в базата на финансово-стопанска гимназия „Васил Левски”, а в същото време да ползваме финансовите ресурси от Крушари. В същото време тогава от Крушари танцуваха 13-14, дори 15 деца. През 2015 година се избрано ново читалищно ръководство, което реши да закрие нашата дейност, разделихме се и останахме само във ФСГ. След като и бившият директор излезе на пенсия новият почтено ми заяви, че няма възможност да издържа ансамбъла и останахме на улицата. Но не се предадохме, продължихме напред. Вече си плащаме наем на зали, костюми, всичко. Добре, че на времето сме изградили добри отношения и имаме колеги, които ни помагат с костюми, които застават зад нас. Имаме, бих казал, добри спонсори, които и в бъдеще ще ни помагат. Надявам се истински това да се осъществи и да имаме база. Защото е много трудно. Това са децата на Добрич. Искам да се разбере, че тук се работи. Искам да се разбере, че това е изкуство. И когато излезем извън границите на област Добрич ние сме винаги на призови места. Факт е, че за 17 години ансамбъл „Златна Добруджа” има само първи и извънредни награди. Това са над 40 отличия. Никъде нямаме втора. Естествено, не можем винаги да сме на върха, има и лоши ветрове, може да паднем надолу, но поне засега сме така.

-    Какво привлича децата към народните танци? Има и други детски ансамбли, в които играят много деца, прави впечатление, че те се увличат.
-    Може би ги привлича сцената. Сцената е една голяма зараза, което е неповторимо. Красотата е тогава, когато обереш аплаузите заслужено. А увлечението е, вероятно, защото има нещо по-различно от цигарите, от алкохола, от наркотиците. Забелязал съм нещо през годините като хореограф, като ръководител. Има много голяма разлика като интелект при децата, които се занимават с изкуство и тези, които са извън него. Децата, занимаващи се с изкуство, са по-отворени и успяват във всяко едно отношение. Успяват да продължат не само като образование, а и като виждане в живота. И те го осъзнават. Едно такова излизане в чужбина, една такава голяма награда им дават сили и, малко или много, самочувствие. Виждам ги и как вървят тези момичета и момчета – със самочувствие, и то заслужено. Но аз винаги съм им казвал – самочувствието трябва да е само на сцената. Иначе трябва да бъдем обикновени и точни хора. Да уважаваме колегите.

-    От известно време имате и клуб за народни танци с големи хора. Бихте ли разказали за него?
-    Клубът също се казва „Златна Добруджа”. Ние сме една малка обединена федерацийка с детски състав, юношески и клубът за народни танци. Клубът съществува вече втора година. Това са прекрасни мъже и жени, хора с много големи сърца. Когато дойдат в залата ми прави удоволствие да работя с тях. Нещата вървят. Те също няколко пъти излизаха на сцена и много добре се представяха.

-    Прави впечатление, че в Добрич тези клубове са много. С какво българският фолклор е привлекателен и днес, защо хората искат и танцуват на народна музика?
-    Влязох наскоро в спор с един колега, той каза, че това е мода. А може наистина да е мода, ако отшуми след две-три години. Привлича ги, защото у нас всичко национално изчезва, общини закриват ансамбли. Привлича ги това, че националното ни богатство, духовността ни загиват. И всеки прави всичко възможно да даде своя принос към съхраняването на фолклора. Това е България. Ако това го няма България е загинала.

-    На какво държите в работата си – и с децата, и с възрастните? На какво се дължат успехите, които постигате?
-    По отношение на децата – аз съм откровен с тях. Аз съм им баща, и майка, и ръководител, и приятел, всичко, което и необходимо на едно дете. Много пъти са идвали при мен да беседват деца, да споделят много лични неща. Винаги съм държал на достойнството на децата. При мен няма лъжа. Винаги когато вляза в залата, преди да започна репетицията, аз разговарям за това, което се е случило, това, което ни предстои. Държа много на успеха и на дисциплината.

-    Какво са за Вас народната музика, танцът?
-    Живот. Аз мога да работа много неща – да боядисвам коли, да заварям, да правя и други неща. Но танцът е в сърцето ми, това искам да работя.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

БЪЛГАРСКИТЕ ТАНЦИ СА УНИКАЛНИ, МОЖЕ БИ-НАЙ-ДОБРИТЕ НА ПЛАНЕТАТА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats