| изпрати публикация : календар : търсене : статистика : Архив : Има ли Дядо Коледа? : Интернет връзки : Polls |
|
|  |
|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Ние –
българите, по-скоро оцелелите българи, сме особен народ, запътил се
отново да се превърне в племе. Най-ни е драго да се изправяме срещу
забраните. Може по-точно ще е ако кажа – да правим забранени неща, да
заобикаляме бариерите. Така обичаме, така мразим, така забременяваме,
така раждаме деца, така дори се женим и развеждаме. Но най-вече се
изявяваме като държавници. А държавата всъщност е законодателната,
изпълнителната и съдебната власт. По-върховете им обикновено гнездят
политици. Имено на тях ми се иска да бъде забранено едно стихотворение
на учителката от Нова Загора Златина Великова, озаглавено „Писмо до
Левски“. Забранено, за да прочетат на инат. Стихнята, както се изразява
един наш висш патриот, е писана през 2002 г. и е публикувана в книгата
на поетесата „Живея като чучулигите“, издадена през 2006 г. |
| Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България Всички права запазени. |
Powered By Geeklog Страницата е генерирана за 0.06 секунди |