изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2020-07-09 @ 15:31 EEST
ДА ДАРИШ НАДЕЖДА ЗА НАЙ-СЪКРОВЕНОТО ЩАСТИЕ    
Новини Хиляди двойки у нас тръпнат в очакване на донор на яйцеклетки, за да се сдобият с рожба. Историята на Таня от Добрич е необикновена. Прилича повече на сюжет за Холивудски филм, отколкото на историята на една обикновена жена от добруджанския град. Но, всъщност Таня не е обикновена. Тя е много специална жена и майка на много специални деца.

Има дъщеря на 23 години, майка на малко момченце. Преди година Таня и настоящият й съпруг решили, че искат дете. Но, станало ясно, че тя не може да зачене от собствена яйцеклетка. „Когато ми съобщиха, че единственият вариант е донорство, изпаднах в ужас. Самата дума „донор” е стряскаща. Плаках от Тутракан до Добрич. Не знаех къде се намирам. Когато се прибрахме у дома, дъщеря ми звънна, за да попита какво е станало. През сълзи обясних, че не мога да зачена със собствена яйцеклетка. Попита ме какъв е вариантът. Когато обясних, тя веднага заяви, че ще стане донор”, разказва Таня. Само преди двайсетина дни тя е станала майка на момченце.
Лекарите обяснили, че не е възможно дъщерята да стане донор на майка си. Но, ако тя дари, майка й ще получи яйцеклетка от друга жена. „На дъщеря ми й бяха нужни секунди, за да вземе решението. Още на следващия ден бяхме в клиниката в Тутракан. Когато направиха пункцията, докторът я прегърна и обясни, че с яйцеклетките, които извлякоха от нея, ще помогне със сигурност на едно или две семейства. Тя е много горда от това, макар че това й коства цял месец ходене до Тутракан с малко дете, което преобличаше в колата, там го приспиваше. Не зная на колко семейства е помогнала дъщеря ми, но, дори и само на едно да е, аз се гордея с нея, споделя Таня. Още повече, че дъщеря й иска още веднъж да стане донор, за да помогне и на други семейства, които мечтаят да гушнат детенцето си. „Може би, още през септември ще дари. Когато каза това на доктор Бойчев, той каза, че се прекланя пред нея”, споделя Таня.
„Сега, когато и аз имам едно малко съкровище, съм изключително благодарна на жената, която ми е станала донор. Прекланям се пред нея. Гордея се и със своята дъщеря, още повече, че съм я възпитала сама, тъй като тя бе на година и три месеца, когато остана без баща. Гордея се с това, че успях да възпитам едно прекрасно дете, което не е егоист. Сега е много щастлива и чака с нетърпение брат си”, разказва Таня. 
Споделя, че след като дъщеря й е решила да стане донор, нещата са се случили за месец и половина. Процедурата й е струвала около 6-7 000 лева, но с всички останали разходи за транспорт и изледвания, сумата е стигнала до 14 000 лева. Семейството самофинансира опита си, тъй като държавата не поема разходите за донорските ин витро процедури.
Фонд „Ин витро“ поема разходите само за опитите на жените, които опитват да заченат със собствени яйцеклетки, но не и донорството. Затова фондация „Искам бебе“ през миналата година е подпомогнала над 50 жени за донорски програми, сподели регионалният координатор Мария Георгиева. Средствата са от големи корпоративни дарители, като ОLX, „Добруджански хляб“, „Билла“. Фондацията обаче покрива до 5 000 лева, които се определят на жребиен принцип.
Така, чрез жребий, в края на декември миналата година бяха определени пет двойки, които получиха по 4 000 лева за ин витро процедури от инициативата „Зрънце живот“ на Община Добрич, „Добруджански хляб“ АД и фондация „Искам бебе“. Едната от избраните двойки е с неуспешен опит за зачеване, другата в момента е за лечение преди опит. Тя има всички шансове да успее, но й се налага хирургична интервенция. Другите три жени чакат за донор, споделя Мария. 



Едно от избраните семейства е това на Стефка и Георги Гичкови от Добрич. Те и сега се вълнуват, когато си спомнят как кметът Йордан Йорданов ги зарадва с новината по телефона. „Беше шок, когато разбрах, че имам този проблем с изчерпан яйчников резерв. Беше тотален шок, защото не знаеш накъде да поемеш. При положение, че страшно много обичаш децата и те са смисъла на живота, е страшно”, споделя Стефка. След това научили за кампанията „Зрънце живот” и участвали в нея. „Имахме късмета точно в навечерието на Коледа да научим новината, че ние сме одобрени. Това ни даде надежда да опитаме втори път. Аз страшно много искам да имам дете, съпругът ми – също. Знаем, че можем да възпитаме един наистина стойностен човек. А, просто да нямаш този шанс, е ужасно. Сега имам страшна вяра”, сподели 45-годишната жена. Тя вече е преминала необходимите процедури и само чака донор.
Така, както и 30-40 хиляди двойки, които трябва да имат донорски репродуктивен материал, за да могат да заченат. От „Искам бебе” споделят, че в резултат на променената обществена среда и непрекъснатите информационни кампании, посветени на донорството, от 2010 година досега, над 3000 млади майки са проявили съпричастност и са пожелали да дарят надежда на нуждаещите се.



„Това е казус, който седи пред нас от много години”, сподели Мария Георгиева. Реално от 150 хиляди двойки с репродуктивни проблеми, около  30 000 са за донорска програма. В същото време донорите са много малко. Слава Богу, в Добрич има голямо съживяване по тази тема. Едни от първите дами, които станаха донори са именно от Добрич”, добавя тя.
Съгласно наредба №28 на Министерството на здравеопазването, която регламентира донорството в България, всяка жена до 34 години, която е родила поне едно здраво дете, може да бъде донор. Но, проблемът е в това, че все повече се вдига възрастта за раждане на първо дете. Все по-често до 30-ата си година жените все още не са родили. Хората, които искат да станат донори, са майки на по едно-две деца, но на 35-36-37 години, възраст, осъзната за донорство. (това изречение го махнах)
„Донорството в България е анонимно т.е. жената не знае на кого дава яйцеклетка. С изключение на родственото донорство между две сестри. Но, сестрата трябва да е до 38 години. Ако родственик – примерно братовчедка, иска да стане донор, тя става донор за теб и ти получаваш предимство, т.е. яйцеклетките на следващата жена, която иска да стане донор. А яйцеклетката на твоята братовчедка отиват при друг. Разбира се, последната дума има лекуващият лекар, който съобразява и медицинския статус на реципиентката. Няма как да знаеш донора си. Това е абсолютно анонимно, безвъзмездно, доброволно, осъзнато като хуманен жест”, обясни Мария Георгиева. Наредба №28 регламентира какви разходи се покриват – това са разходите, свързани с даряването т.е. пътуване, отсъствие от работа, хотели и т.н. Както и изключително подробни изследвания на жената в продължение на месец-месец и половина.
„Тя първо трябва да осъзнае, че прави акт на даряване. А, това е много сериозна обществена стигма. Много малко хора го правят. Първо трябва да осъзнаеш, че някой страда и можеш да помогнеш. След това са изследванията. След това тази жена, която става донор, се подлага на стимулация, като за ин-витро процедура, на нея й се слагат инжекции. Продължава около 15-20 дни”, споделя Мария. Тя е категорична, че при донорството не може да става въпрос за пари. Макар че се покриват 1000-1500 лева разходи за донора, няма как да стане търговия. Фондация „Искам бебе“ през всичките тези години е била изключително сериозен стожер на това да се спазва законодателството. „Нашата най-голяма болка и най-големият ни страх е това да не се превърне в бизнес. Защото е недопустимо това да се прави на гърба на хората, за които това е ужасно страдание”, допълва Мария. „Когато обясниш на една жена, че не може да има дете, е равносилно на новината за смърт. Все едно са ти казали, че някой близък е починал. Това се преживява много тежко от една жена, която е млада, активна, иска да има дете”, споделя Мария.
Донорските програми са с над 50% успеваемост. Дори в някои от клиниките – 60-65%. Това се получава, защото реално жените, които правят този опит са с млади яйцеклетки. Те може да са на 40-41 години, защото средната ни възраст е такава,  но те реално правят опит с яйцеклетки на жени на 29-30 години. От това резултатът е много голям. Донорските програми са с много добър резултат. Реално всяка втора жена-реципиент е бременна.



Все по-млади хора влизат в ранна менопауза, някои още на 30 години. За тях също донорството на яйцеклетка е единствен шанс да се сдобият с рожба. Една от тях е 43-годишната Светла от Добрич. От 16 години живее с съпруга си. Правили са доста опити да забременее. Проблемът се оказал у нея – има четири операции, отстранен яйчник, ранна менопауза. „Нямах никакви яйцеклетки още на 31 години. И двамата решихме, че ще останем в застой. След това обаче осъзнахме, че трябва да имаме дете. 15 години живяхме без брак, на 16-ата година сключихме брак. Толкова голяма е любовта ни”, споделя Светла.
Когато лекарят от клиниката в Тутракан й съобщил, че може да износи дете, нищо друго не възприемала. „Нищо не успях да попитам. С широка усмивка излязох навън. Не знаех какво да правя. Поседях в колата. Мина време, едва тогава реших да се върна, за да попитам какво следва. На 21 юли отново има час в клиниката. Притеснявали се за парите, които ще са нужни за интервенцията. Но, намерили вариант. Обявили за продан имот. Готови са да продадат и нивите си. „Но, проблемът не е в парите. Всяко семейство ще ги намери много бързо. Приятели дори предлагаха да организираме благотворителни концерти, шефът ми предложи да поставим касичка в заведението, в което работя. Имам три приятелки, които искат да станат донори, но те са по-възрастни от 34 години и не могат”, споделя Светла. Затова нейната надежда е да има донорска яйцеклетка за нея.
Тя, както и другите жени, които се нуждаят от помощ, за да родят своя рожба, разчитат повече млади майки да научат за възможността да дарят яйцеклетка, за да направят семейства щастливи.
„Говорила съм с майки, дарили яйцеклетки, които казват, че за тях това е най-щастливият момент в живота им. Събуждат се от пункция и питат може ли пак да дарят. Казват, че в този момент знаят, че са помогнали на някого. Усещането е много силно”, разказва Мария.
Момичетата от „Искам бебе” в Добрич и Варна имат символично Дърво на благодарността, под което за празниците реципиентите носят подаръци. Надписват ги „За моя ангел”. „Имаш толкова много благодарност, а не знаеш за кого е. И това е по-добре, защото благодарността е абсолютно безусловна. Да знаеш, че два часа преди ти да седнеш на този стол, някой друг е бил на него и е дал  живот. Това е уникално преживяване. Пожелавам на всеки човек да има в обкръжението си поне едно такова момиче”, споделя Мария.
За повече информация можете да потърсите координаторите на Фондация „Искам бебе” за Добрич и Варна:
Мария Георгиева – 08999 54 844
Валентина Иванова - 0892 475790
Email – info@iskambebe.bg



Валентина Иванова от Варна е майка на 3 деца, заченати ин витро, тук е с момиченцето си Ванеса


 


Сходни връзки

ДА ДАРИШ НАДЕЖДА ЗА НАЙ-СЪКРОВЕНОТО ЩАСТИЕ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2020 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.10 секунди