Вчера
сутринта сутрешните блокове на столичните телевизии ни „удавиха“ с
видеорепортажи за наводненията в Гърция. Позволявам си да кажа
столичните, а не българските телевизии, по понятни за всички, които
живеят и работят извън София. И, разбира се, за трагедията на летуващите
там софиянци.
Много
българи живеят и работят в Гърция /почти всички като евророби на южните
ни съседи/. Един от тях не е споделил през годините гръцки телевизии да
са били толкова много разтревожени за наводненията и трагедиите,
сполетяващи България и българите.
Сиртакетата,
преди ги наричахме византийци, така и не видяха репортаж за голямото
наводнение в Добрич през юни 2014 г. А и какво им дреме на гърците, че
Добруджа бе удавена…
Такъв е животът!
Може би затова в Южна Добруджа се шегуваме, че ако бяхме в Румъния, телевизиите в Букурещ щяха да излъчват повече материали за събития в Силистренска и Добричка област, отколкото сега пускат някоя и друга картинка по БеНеТе, БиТиВи, Нова телевизия и т.н.
С двата си куци политически крака България толкова бързо се отдалечава от Добруджа, че за нас й идва наум едва, когато има жестоко убийство, катастрофа с много убити, протест за неизплатени с месеци и години заплати или нещо друго лошо, ама много лошо, за да влезем в новините.
В София разкопават някакъв тротоар и цяла България е шокирана, че софиянци трябва да вървят по другия тротоар. В Добрич в понеделник бе направена първа копка за воден цикъл за 50 млн. лева, който ще се изгражда поне две години и ще донесе много добрини, но и много неудобства на добруджанци. Но…
Какво им пука на столичните телевизии за добруджанци. Областните кореспонденти със зъби и нокти се борят за минута-две репортажи по телевизии и радиа или за няколко реда във вестниците.
На традиционните балове на ДК „Майчина грижа“ в Добрич се събират сериозни суми пари за стипендии на талантливи деца – сираци, полусираци, в неравностойно положение. С големи изключения събитието се добира до телевизионния екран. Така е и с проявите на други неправителствени организации, училища, детски градини, дори и партийни формации. В същото време в София се събират смешни суми на благотворителни прояви, толкова смешни, че е неудобно такива пари да извади от джоба си дори един от участвалите партийни лидери, висши държавни чиновници, депутати, дипломати, банкери… И софийските телевизии гърмят ли, гърмят…
Такъв е животът!
Тъмни екрани за жътвите на ечемика, на пшеницата, на слънчогледа, на царевицата, на лавандулата… За започването на туристическия сезон… За откриването на производствени и търговски обекти… За закриването на цели отделения в болницата… За закриването на училища и детски градини… За закриването на цели села дори!
Добруджа е далеч от софийските медии.
Грубо казано, това не е моя грижа, нито моя работа, защото така и нашият вестник и сайт се четат повече, както и останалите местни медии. А и интернет изданията вече са в състояние да информират навсякъде по света, където имат читатели, зрители и слушатели. Но все пак нали затова сме и държава, нали затова провинцията, която е поне три пъти повече от софиянци, храни София с данъци – поне БНТ и БНР като обществени медии. А и другите „големи“, защото всяка държавна, партийна и дори еврореклама не е нищо друго, освен подхранване с данъците на милиони работещи българи.
И добруджанци сме хора, и ние изпитваме тръпка, когато се каже и чуе нещо добро за Добрич, за Силистра, за Добруджа….
Вятър работа!
Какво им пука на БНТ и БНР за Добруджа? Или на БиТиВи, Нова и т.н.?... Или на партийните телевизии, радиа и печатни издания?...
Някога имаше една приказка: Половината София живее от хонорари и подкупи – другата половина им ги изяжда… Като че ли нищо не се е променило.
Добруджа далеко – София високо!
А румънците са все по-близко… Добруджанци виждат защо!
Накъде вървим, добруджанци, с тези два куци крака в политиката? А де да бяха само два!... Накъде? Напред?
На никъде! А може би се връщаме дори назад, много назад…