Историята на народа ни и на държавата ни е една магистрала от бартери. Давали сме. Вземали сме. Надлъж - от китайската стена, та до Будапеща и Апенините. Нашир – от Балтийско море до Кавказ и Бяло море. Някога повече сме вземали. После сме давали, раздавали сме и дори сме се отдавали…
Такъв е животът!
Дълъг е списъкът на бартерите. Неизброим е.
Интересна е, например, технологията на бартера между секретарка и директор. И какво общо има тя с бартера между депутатка и лидер на партия? Или на министерша с премиер? А на счетоводителка с данъчен инспектор? Като че ли най любопитни са бартерите напоследък между учителки и ученици в САЩ. Но да не навлизаме в международни води…
Има и по-сложни бартери, като престъпник-адвокат-прокурор-съдия. Кой какво и на кого дава, кой какво и от кого взема - един Господ знае. И не казва. Знае и банкерът Цветан Васил, но и той не казва. А ако каже, може и ковчег от салкъм да получи като бартер. Като Мишо Бирата…
Като заговорим за бартер, хубави мисли ни обземат за циците на /няма да кажа/ или за дупето на /пак няма да кажа/. И жените имат похотливи мисли за бартера. Не знам защо някои ги наричат хаймани, курви, мръсници, мъстии, кучки, дори пачаври и пиростии!... Приказват, пък им се иска лично да участват в такъв бартер. Дори тайно и безпаметно. Само срещу едно семе. Абе, мъжаги, хубавите жени да не са семепочистващи машини? И тях Господ ги е създал. И те имат сърце и душичка. И не само!
Най-лъжовният бартер на този свят са изборите. Като си помислиш, какво толкова даваш? Едно кръстче или една човчица пред името на президент, на кмет или партия, а отсреща получаваш обещание, надежда, благодарност в изборната нощ… И после едно нищо. Не е съвсем едно нищо. Получаваш по-високи данъци, нови и по-високи такси, по-високи цени на водата, на електрическия ток, на бензина, на топлата вода, на винетките, на хляба, та дори и на маята. Покачат се дори цените на проститутките на обиколното шосе на Добрич. За заплатите на депутатите да не говорим. Те са бонус в бартера на изборите.
Бартер, бартер, но това не е играта „На ти парцалките, дай си ми куклите!“ Власт не се сдава, може да се продава, но даром не се сдава.
Някой ще попита що ми текнаха мисли за бартер… Може би с надеждата, че българите ще се усетим да направим бартер на мижавите си протести със законни референдуми. Както е в Швейцария повече от 7 столетия. Помислете си само колко лесно се разрешават протести и колко трудно можеш да прокараш референдум, по български - пряко гласуване, при това той да бъде законен и със зачитане думата на народа, на жителите в една област, община, селце или квартал.
Не искам протести. Правен съм като бартер между обичта и любовта на майка ми с баща ми. Искам референдуми. Както при швейцарците. С референдуми се създават по-добри паркове, по-добри сгради, по-добри закони, по-добър живот…
Такъв е животът!
Животът на зрелите, на умните, на мислещите хора е един жесток, но справедлив бартер с властимащите за по-добър живот на децата и внуците им.
Протестите са нещо като паста за зъби за управляващите. На теб ти ухае на справедливост, а техните челюсти стават все по-яки и безпощадни.
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ