изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 14:59 EET
IN MEMORIAM. ШЕСТ МИЛИАРДА ЗРИТЕЛИ Е ИМАЛ ГЕОРГИ КОЛЕВ С 42-ТЕ СИ СЕКУНДИ СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ    
ОбществоПървият оператор с награда за БНТ е шил шапката на Франсис Форд Копола 

Световно известният кинорежисьор Франсис Форд Копола снима поредния си кандидат за Оскар, скрит от слънчевите лъчи под шапката тип идиотка, дело на майстор от Добрич.  При посещението си в България преди 12 години големият американски режисьор посетил архитектурно-етнографския музей на открито “Старият Добрич”. И влязъл в шапкарския дюкян на Георги Колев. Там била съпругата му Марияна. Великият Копола си купил шапка. В това време заваляло. Жената му услужила с тъмносиния чадър, който бил в дюкяна, за да може да се разходи из комплекса и да разгледа другите работилници. Когато дошъл да върне чадъра, купил още две шапки – за сина и внука си. Майсторът-шапкар също бил там. Затова Копола оставил и автограф в книгата му за гости с посвещение “За Джордж”. Преди петнайсетина години Георги Колев решил да направи книга, или по-скоро тетрадка, за впечатления от посетителите в дюкяна. Защото, както сам казваше, хората там идват, споделят, разказват, коментират. Ако са българи, непременно обсъждат и политиката. Идеята била провокирана от един много ценен автограф отпреди години от футболиста Боби Чарлтън. Той също носи негова шапка. Когато бил в Добрич през 1986 г. си купил шапка и дал на Гошо автограф. В книгата вече има събрани много и интересни автографи, спомени и снимки на хора, които са посещавали дюкяна. В книгата се е подписал Бате Енчо от предаването "По-по-най". Друг е колекционер на шапки, който обикаля света и събира екземпляри от всички посетени страни - н.с. I ст. д-р Андрей Чорбанов от Института по микробиология към БАН. Има мисли от много чужденци от 42 държави - от Япония, Индия, Тайланд, САЩ, Белгия, Холандия, Италия и т.н., сред тях има и посланици. Посвещение има от шефа на музея на восъчните фигури в Русия. От сдружението на вдовците и вдовиците у нас. Българин, който живее в Тоскана му писал, че като се разхожда по улиците в Италия, го питат откъде са му шапките. За Гошо Колев шапкарството бе наследствен занаят.

От четиригодишен  бил в дюкяна на баща си  Станчо, който го научил на шапкарството. Било му интересно в дюкяна. Сигурно, защото там се събирали и най-интересните личности от града - актьори, музиканти, местната интелигенция. Нещо, което е факт в шапкарския дюкян и днес. Малкият Георги се въртял в дюкяна, и слушал историите и вицовете на възрастните. Тази атмосфера го привличала, за да бъде по-чест гост там. Така малко по-малко поел занаята на баща си. Баща му не бил наследствен шапкар, обясняваше Георги Колев. Бил тринайсето дете. Един от братята му, успял навреме да се измъкне от село и да завърши търговско училище в Добрич. Дали от съжаление или защото му е бил симпатичен, хванал Станчо за ръка, когато бил десетгодишен и го пазарил да стане шивач в Добрич. Малкият обаче вечер се прибирал обратно на село. Тогава брат му го завел с влака в Букурещ. Пазарил го в една фабрика, където започнал да учи занаята шапкарство. Десетина години Станчо живял там. Университетът на живота му е бил там. Докато бил в дюкяна край баща си Гошо усвоил занаята. От баща си наследил и съхранил кройките и калъпите за шапките. И една стара ножица от 1895 г.Тя е дело на майстора Христо Друмев от Сливен. Той я подарил за сватбата на приятеля си Димитър Попов, чиято дъщеря я е продала през 1955 г. на шапкаря Станчо, а след това я ползваше синът му Георги. 

Той бе категоричен, че занаят се учи цял живот. Не може с един шестмесечен курс да го изучиш, твърдеше шапкарят. И дори след като 60 години бе зад машината, имаше какво още ново да види и да научи, смяташе Гошо. И добавяше, че всеки занаят си има тънкости. Специфичното в шапкарството, според него, бе ,че трябва да предложиш на клиента онова, което му отива, а не просто да му сложиш шапката на главата, без значение дали човекът прилича с нея на кукер. “Има едно златно правило, което съм наследил с дюкяна, а именно, че всеки върнат клиент връща десет” , обясняваше Гошо. Той се бе профилирал в направата на каскети и бомбета. За зимата обикновено шиеше каскетите от по-дебели платове. През лятото предпочиташе да са от ленени платове. Защото държат по-хладно и не запотяват. Стремеше се материалите да са естествени.  Бомбетата пък правеше от филц. Оформянето им е щамповано, докато при ленените шапки се прави с кройка, обясняваше Гошо. Почти всяка материя, с изключение на коприните, става за каскетчета, твърдеше шапкарят. Правил е и от коприна, но за артисти. Имаше около 15-20 калъпа в различна форма. Правеше каскети с различни козирки, моряшки, военни шапки. В дюкяна си бе наредил и военни шапки от различните видове войски от миналия строй. С тях гостите му си правеха снимки за спомен. Използваше ги като атракция за клиентите, особено чуждестранните. Много чужденци, които минаваха през архитектурно-етнографския музей на открито “Старият Добрич”, посещаваха дюкяна на шапкаря Георги Колев. Това, от което най-много се впечатляваха, е, че шапките се правят на ръка. От парче плат и добиват нужната форма. Майсторът разказваше как при него дошла американка от Далас. Проявила интерес към една бяла каубойска шапка. Попитала дали има номер като за мъжа й. Когато отговорил, че не, пожелала да ушие една. Когато след няколко дни дошла за шапката, Гошо я запитал защо след като във филма “Далас” показват толкова хубави бели каубойски шапки, тя е решила да купи такава на мъжа си чак от Добрич. Тогава жената му обяснила, че техните шапки са щампа. И за един ден машината произвежда десет хиляди бройки. При това цената им е 50-60 долара, а ръчно изработена такава шапка струвала 250-300 долара. От Гошо тя си купила същата, ръчно изработена, и то само за 15 лева. Това още веднъж идваше да потвърди, че занаятчийските услуги у нас са на безценица. И синът му, и дъщеря му, с годините усвоили шапкарския занаят, но нито един от двамата не понечил да си вади хляба с това. Просто защото виждат, че с тази професия семейство не може да се издържа. Синът му е телевизионен оператор, а дъщеря му учи медицина.Гошо смяташе, че има инфлация на професията. За загиването на занаятите принос ще има и глобализацията, пророкуваше шапкарят. Смяташе, че няма как шивачите да оцелеят, щом човек може да си купи костюм за 4-5 лева от втората употреба. Или пък евтина българска керамика, произведена в Китай. “Скоро ще дойде времето да ударим ключовете на занаятчийските работилници, в които има много колорит, романтика, много живец. За жалост, нещата стигат дотам, че един ден не можеш да си платиш наема”, прогнозираше шапкарят. Той имаше постоянни клиенти. И не само свои. При него идваха и хора, които са били клиенти на баща му. Останали доволни от шапката, която той им е ушил преди 30 години и идваха за същата при сина. Използваше кройките и калъпите на баща си, защото са класика. 

Даваше пример с т.нар. канадки. Оказва се, на кройката им от 1925 година пише "жокей". “Тогава само жокеите са ги носели, а сега гледаш го елегантен, хубав мъж, симпатяга, турил една такава шапка. Питам го как може такова нещо, а той ми отвръща, че били модерни. Да, модерно е да отиде на стадиона, да му пази сянка, но да сложи елегантен костюм с такава шапка, вече нямам думи”, възмущаваше се шапкарят.

Но и на него му скроили шапката, споделяше Гошо Колев. Станало през 1962 г. Две години по-рано - през 1960 г. започнал работа в Българска национална телевизия. Постъпил три месеца след създаването й. През 1961 г. снимал филма "Шарени, писани" в Троян, Бели осъм, Черни осъм за керамиката в България. На следващата година в телевизията се получило писмо, че в Кайро се провежда първият конкурс за телевизионни филми. Избрали четири филма. Трябвал им още един. Тогава зам.-директорът на БНТ, предложил филма “Шарени, писани” да се включи в конкурсната група. Така през 1962 г. добричлията Георги Колев станал първият носител на награда за БНТ за операторско майсторство. Добрата вест обаче му скроила номер. По това време условие да остане да работи в София било да има софийско жителство. Спечелената награда обаче събудила традиционната българска завист. В резултат на това въпросът за жителството му увиснал във въздуха. И трябвало да се раздели със София. Изпратили го във Варна като отговорен оператор. Там щял да се организира телевизионен център. Когато отишъл във Варна, там идея си нямали за това. Помотал се един месец там, снимал няколко делегации и наесен се прибрал в Добрич. Тогава започнал да изпраща кореспонденции на телевизията. Бил третият кореспондент на БНТ. В началото обаче изпращал репортажи от партийни пленуми и съвещания, а по телевизията нищо не излизало. Едва през 1971-72 г. се появили първите телевизионни сигнали. Така започнал работа по втората си професия – телевизионното операторство. През дългите години, в които е бил кореспондент на БНТ от Добрич, се е срещал и снимал много интересни хора. Пред обектива му неколкократно е бил Тодор Живков. Гошо и до днес разказва интересни случки за бившия Първи. Работата го е срещала и с Хрушчов, Валентина Терешкова, Юрий Гагарин, Фидел Кастро. Разказваше как преди 40 години във върла зима го взели с БТР за раждане. Жената родила в трактор, затънал сред преспите. Когато наближил трактора, БТР-ът също спрял. Наложило се с лопати да ринат сняг, за да стигнат до трактора и да вземат родилката и бебето, за да ги закарат в болницата в Добрич.  Но най-специалният му репортаж е пълното слънчево затъмнение през август 1999 г. Тогава нашумя гафа, който националната телевизия направи като вместо да показва директно как слънцето се скрива, пусна само черно петно и никой не видя уникалното природно явление. Тогава директорката на телевизията Лили Попова с екип от 25-30 души били позиционирани на Камен бряг, за да снимат затъмнението. В същото време Георги Колев имал за задача да снима реакциите на животните в зоопарка в Добрич. Тогава той заснел 42-секунден кадър на пълното слънчево затъмнение Когато в 17,45 ч. се качил на Кулата да изпрати материала за София, чул в слушалките "Все още имало можещи хора". Тогава още не знаел какъв гаф е станал с кадрите на БНТ. Така националната ни телевизия се сдобила все пак с 42 секунди слънчево затъмнение, благодарение на камерата на Георги Колев.  Онази вечер той имал над 6 милиарда зрители, тъй като БНТ имала обмен с 94 телевизии по цял свят. Тя разполагала само с неговите 42 секунди от затъмнението, които изпратила по обмена. НДТ

 


Сходни връзки

IN MEMORIAM. ШЕСТ МИЛИАРДА ЗРИТЕЛИ Е ИМАЛ ГЕОРГИ КОЛЕВ С 42-ТЕ СИ СЕКУНДИ СЛЪНЧЕВО ЗАТЪМНЕНИЕ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.07 секунди