Тези дни ексдепутатът от ГЕРБ Живко Мартинов бе обвинен в 6
престъпления. Едно от тях обаче е повече от смешно. Написал бил
характеристика за назначаването на /буди удивление фактът, че не се
споменава името на назначения или назначената/ - нека приемем
абревиатурата XXL, за висш чиновник. Все пак Ж. Мартинов бе лидер на
ГЕРБ – Добрич, депутат, а освен това и често оставян лично от областния
екслидер на ГЕРБ и бивш член на Изпълнителната комисия на партията Румен
Иванов да се справя с областни задачи, най-малко поради факта, че Р.
Иванов вече живее в София. Аз лично се съмнявам, че зад
назначаването на който и да е ръководител на държавна институция не стои
поне една характеристика.
Защото съм бил пряк свидетел на това как
управляващите партийни централи /още по време на социализма, а и след
историческото „демократично сваляне на Тодор Живков и БКП от власт/
изискват от местните лидери на партиите да им посочат личности и да
искат характеристики, за да ги назначат като шефове на институции на
законодателната, изпълнителната и съдебната власт, включително и на
обществени медии. Проблемът не е, че трябва да има характеристика -
описание на характера, изтъкване на отличителните черти, писмен
документ, отзив за качествата, достойнствата на някого… Проблемът е
написаното да е достоверно. А още повече, написалият го – личност или
колектив, да носи отговорност за препоръката. По време на социализма
една такава характеристика изгори служебните столове на няколко висши
служители в тогавашното Окръжно управление на МВР, след като майор
Христо Димитров уби касиерките на универсалния магазин в Добрич, една
сервитьорка и още двама души, един от които му бе личен приятел.
Според мен, след всеки сменен поради неудачи или престъпления висш
държавен служител, отговорност трябва да носи и всеки, който го е
препоръчал. В противен случай характеристиката би трябвало да има
стойността на носна кърпичка, та дори и на къс тоалетна хартия.
Убеден съм, че обществото – данъкоплатци и избиратели, би трябвало да
знаят имената, които стоят зад всяка значимо назначение, а не да се
носят слухове кой стои зад новоназначения във „ВиК“, болници, съдилища,
атомна централа, министерства, областни дирекции и т.н. Тогава
всъщност писането на характеристики и изпращането им с личен подпис
нагоре по стълбицата на властта, ще наподобява на харакири и ще изисква
отговорност. Може би по този начин народът ни ще се отърве от
престъпниците и некадърниците във висшите етажи на властта, може би това
е изходът от епидемията на корупцията, от упадъка на държавността. И
като че ли е наложително, защото управляващите ни от три десетилетия
докараха нещата до там, че Брюксел да ни дава /в настояще време или в
близко бъдеще/ характеристика българи ли да живеят в България, да има ли
държава България. Такъв е животът! Някога тази характеристика е
идвала от самосебе си. Печелиш битки, печелиш територии, народът ти
живее по-добре, могъщ и един е – значи си способен да управляващ държава
и народ. По това време сме били дори империя, която е всявала респект и
уважение. Съобразявали са се с нас. Такъв е животът! Днес
характеристики ни дават Европейска комисия, международни банки и
агенции, чужди служби за сигурност, чужди правителства… Всеки от своята
камбанария. Всеки в свой интерес. И нещо все не върви и не върви в тази
държава. И по отношение на демографската криза. И по отношение на
увеличаващата се бедност. И по отношение на затъпяващото ни население. И
по отношение на влошеното здраве на хората. И по… И по… И по… Станахме държава и народ с блестящи характеристики, но изпаднали в кома, макар и все още в будна кома! Такъв е животът!