Такъв е животът!
Въпросът КОЙ? Събори цяло едно правителство. Но мнозинството българи през изминалата година не почувстваха да живеят по-добре. Още по-малко са убедените, че има справедливост в България. И далеч, далеч по-малко са хората, които имат надежда, че ще бъдат живи да видят с очите си, че сме постигнали жизненото равнище отпреди 30 години на т. нар. основателки на Европейския съюз. Не говоря за тези нашенци, които за 2-3 години надминаха европейски фамилии-милионери, градили семеен бизнес столетия.
Въпросът КОЙ? И днес виси тук, там и там, и там, и там из България. Писател би написал – като дамоклиев меч. За нас – добруджанци, по-познато звучи „като ръждясал сърп“, „като ръждясала коса“, „като дървена вила“, „като тояга“. Не защото не знаем що е то дамоклиев меч. Учили са ни в училище. А защото по време на Дуранкулашките бунтове селяните за излезли да защитават имотите си, семействата си, справедливостта със сърпове, коси, дървени вили и тояги… И са ги удавили в кръв. Затова добруджанци днес питат: „КОЙ ЗАЛОЖИ БОМБАТА „КОМПЛЕКС КАЛИАКРА?“
За премиер, министри, депутати, висши чиновници на властта въпросът може да звучи наивно, политически, подбудителски, безлично и кой както иска да си мисли. Той има значение за хората, за семействата, за фирмите, които са пряко засегнати и настояват за справедливо възмездие за тревогите си, за икономическите загуби, за неясното бъдеще.
Такъв е животът!
Щом като цяло едно правителство не посмя да отговори на въпроса КОЙ? и падна, дори и с помощта на сили извън държавата ни, то сегашното правителство би трябвало да има смелостта и силата да каже: Този и този, и този, и този заложиха бомбата „Комплекс Калиакра“… Поименно. И поименно да бъдат „бомбаджиите“ справедливо наказани. Нали от 1 януари 2018 година ще бъдем лицето и мозъкът на Европейския съюз. Ето, съдбата поднася възможност на висшите ни държавници да докажат, че поне те са се евроинтегрирали. Народът казва, че рибата се вмирисва от главата. Народът би искал да види с очите си, че главата на нашата държава – България, не е вмирисана и действително има цел, сили и възможности да направи живота на българите по-добър и по-справедлив.
Такъв е животът!
Казано по-простичко, искаме да знаем кои са хората, които плюха /извинете за грубостта/ на добруджанци и извършиха предателство спрямо Добруджа. Искаме да знаем какви облаги са получили тези хора. Искаме да знаем къде са те сега. Искаме да знаем какво ще е наказанието за предателството им спрямо интересите на добруджанци, на Добруджа и на България.
Макар и да се досещаме кои си ветрееха задниците от Добрич до София и от София да Брюксел… Част от тях ги ветреят и сега.
Най-малкото, тези хора вече нямат място в политиката и държавните институции.
Ударихме дъното, все по-често казват добруджанци. Казват го и по други региони в държавата. Било на работа, в кръчмата, на игра табла или карти… От дъното с паника не се изплува. Поне ние - добруджанци се нуждаем от вяра. Вярваме ли – силни сме и се изправяме от тинята и пепелта. Доказвали сме го много пъти. И на полето. И в заводите. И в морето. И в небето. И дори на война! Дайте ни вяра, скъпи ни държавници и политици, ето сега имате тази възможност.
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ