Първият руско-китайски университет започна работа в Шенжен

Си заяви, че образованието е основен импулс за развитието на страната и ключова връзка за насърчаването на обмена между различните народи.
„През последните години между руските и китайските университети се създадоха близки връзки, в контекста на задълбочаващото се партньорство на страните в сферата на образованието“, заяви китайският президент. Той добави, че взаимодействието между двете страни в тази област, е изиграло положителна роля за насърчаването на взаимното разбирателство между двата народа, както и за развитието на руско-китайското стратегическо партньорство за координация.

От своя страна, руският президент Владимир Путин определи сътрудничеството в образованието, като ключов компонент от руско-китайското стратегическо партньорство и посочи, че директния контакт между университетите в двете страни се е разширявал всяка година; обема на обмена на студенти се е увеличил и гимназистите от двете страни са поставили традиция за прекарване на ваканции в някой от курортите на другата страна.

Шенженският МСУ-БИТ университет се намира в южния китайски град Шенжен и е взаимно основан от Шенженското общинско управление, Пекинския технлогичен институт (БИТ) и руския Московски държавен университет „Ломоносов“ (МСУ).

Шенжен - Технологичният център на Китай

Той възникна от нищото с магическа бързина. Преди 30 години на мястото на днешния мегаполис дремело малко рибарско селце, а днес Шенжен е огромен град, известен по света като център на науката и високите технологии.

Шенжен първоначално носи името провинция Баоан — район с територия от около 2000 кв. км и население от 314 000 души. Той е малко градче, заобиколено от земеделска земя. Ролята му, дори в провинция Гуандонг, е незначителна. Делът му както в БВП, така и в износа на провинцията през 1979-а е далеч под 1%. За 10 години износът на града нараства над 40 пъти, а БВП като относителен дял от БВП на провинцията от 0,6 стига до 10,2%. Тези, които днес населяват Шенжен, едва ли могат да повярват, че през 1979 г. градът има 8 км павирани пътища, 500 метра канализация и няколко автомобила. 80% от населението са земеделци, рибари или са заети в консервната промишленост. В града практически липсвали хора с висше образование, инженерите били двама!

Днес в него живеят 4 млн. души. Това място роди в Китай термина „шенженска скорост“. Китайците от цялата страна започнаха да го използват, за да изразят, че нещо трябва да се направи бързо и да се развие много успешно. „Шенженската скорост“ стана модел, който много други градове в страната се опитват да следват в икономическото си развитие. Ако имате I Fhone, I Pad, Sony Playstation 3, Mikrosoft X box, то по всяка вероятност любимата ви техническа играчка идва от огромния завод в този град.

В Шенжен беше създадена първата от петте свободни икономически зони по инициатива на Дън Сяопин. Тръгвайки по пътя на пазарна икономика, на града бе дадена много по-голяма свобода в икономиката, градоустройството и планирането. Южните китайски градове поначало имат по-големи предпоставки за развитие, особено ако са морски. Пристанището на Шенжен бързо се превърна в едно от трите най-оживени в тази част на страната. То е и второто в Китай по натовареност с контейнеровози. Освен това Шенжен лежи на устието на Перлената река, която се влива в Южнокитайско море. Това също се оказа от значение, за да се отвори по-бързо към света.

В първата година правителството осигурява 48% от средствата за развитието на икономическата зона Шенжен. През втората година държавната помощ е 24%. Всяка година средствата за инвестиция в инфраструктура се увеличават. Как се справя ръководството на зоната с финансирането? Истината е, че още в много ранна фаза администрацията на зоната в Шенжен съумя да научи урока „оправяйте се сами“. През 1980 г. освен държавната помощ, останалата част се финансира от три източника — собствени средства, вътрешни заеми и чуждестранни инвестиции. Делът на собствените средства през този период е 26%, като той постоянно се увеличава, за да се удвои само за десет години. В същото време ползването на заемен капитал от китайски източници също се увеличава. А през 1980 г. е бил едва 6%, но буквално за няколко години се удвоява.

са преди всичко хора от други китайски провинции или чужденци. Затова този град за разлика от всички останали няма свой диалект, което е обичайно в Китай, всички, заселили се тук, използват мандарин. Няма и своя предистория, нито исторически паметници. Всичко, с което привлича, е ново.

6,5-милионният Сянган (Хонконг). Две железопътни линии ги свързват и създават чувството, че двата града са почти едно. Повечето от най-посещаваните луксозни търговски центрове на Шенжен са построени точно на улица Zhongying, която е съвсем близо до Сянган.

Градът е благосклонен само към тези, които идват със способности или с много голямо желание да се учат и напредват. Работата, която предлага, е преди всичко за интелигентни и работливи, които бързо преодоляват първоначалния стрес и трудности и лесно се вписват в изискванията, готови да се квалифицират до края на живота си.

Шенжен привлича и хора от цялата страна и чужбина, които се надяват на бърз успех и бързо забогатяване. И мнозина го постигат. Ако попаднат на правилното място и съумеят да поддържат енергията и ентусиазма си и най-вече издържат на конкуренцията. Шенженците са преди всичко млади и много амбициозни. Дори първите жители в него още не са успели да остареят.

Университетската библиотека е сред десетте най-забележителни сгради в Китай. Тя се извива около брега на езеро, сякаш е влакче от увеселителен парк. Покривът й е вълнообразен и дълъг 480 м. Формата му според архитектите е най-подходяща, защото е като отражение на околните хълмове. А металните и стъклени форми на сградата представят „ерудирания език на обучението и образователната система“. Библиотеката е като своеобразен портал между града и струпаните тук три университета и един технологичен институт, които споделят обща библиотека с парк, мост и покрита градина.

В Китай името на Шенжен е символ и на ефективност

По време на строежа на високия Diwang Building, който се превърна в герб на града, Шенжен успя да наложи и израза „Нова шенженска скорост“. Управата на града показа, че такъв огромен строеж може да се направи и много бързо, и без да се наруши движението, и без да се замърсят улиците, нито въздухът.

Една от десетте най-високи сгради в света също е в Шенжен — Shun Hing Squere, завършена в 1996 г. Архитекти са K. Y. Cheung Desing Assc. Измерена без острия връх, Shun Hing Squere е висока 384 м. Има 69 етажа: пететажен мол, офиси, апартаменти и обществена обсерватория, наречена Meridian Centre.

Създаван на празно място, Шенжен е с добра планировка и много удобна за живеене среда — модерна, зелена, красива. Тук има безброй центрове, школи и клубове, в които всеки, който желае, може да развива интересите си или добре да се забавлява. В града има оживен културен живот, завидни възможности за спорт, включително голф и кънки по всяко време на годината.

Градът е пълен с много живот. Колкото повече се развива, толкова повече чужди ресторанти се отварят. Хората са по-отворени към западната култура. Многобройните жители на Шенжен от различни краища на Азия и на целия свят се срещат тук и се обогатяват взаимно.

Шенжен е място и на редица големи международни изложени, много известно е международното ЕКСПО за обзавеждане, и на панаири за часовници, бижута и подаръци.

Огромните му зелени паркове са преди всичко тематични. Сред тях най-големите атракции за туристи и смятащите се вече за местни жители са Щастливата долина, Прекрасният Китай, Сафари парк, Ботаническата градина, Градината на морския свят.

чрез Би Уай Ди Ауто — BYD Auto, мощен китайски концерн за производство на електрически автобуси, електроавтомобили и батерии. Като основа на съвместна дейност миналата година бе учредено българо-китайското дружество „Ауто груп мотърс“ с изпълнителен директор Михаил Иванов. Съвместната дейност ще бъде 50:50. Китайската компания ще сглобява в завод в град Брезник, на около 40 км от София, електрически автобуси.

Първите автобуси ще са с дължина 12 м, но по желание на клиента могат да бъдат и 18 м. Броят на местата също може да се променя. Пробегът с едно зареждане на батерията е 250 км. Батериите имат гаранция за 2000 зареждания — 500 000 км.

Капацитетът на двата цеха на завода е 60 автобуса на месец. Базата в Брезник ще произвежда още LED крушки и батерии. Тя ще предлага електроавтобуси и на европейския пазар.

Втори етап на българското сътрудничество с китайския концерн ще бъде изграждането на голям машинен парк, който да обхваща цялото производство на BYD Auto и с 10 пъти по-голяма производствена мощност от сегашната в Брезник.

Паралелно Auto Groop Motors преговаря с водещи компании за монтаж на бързозарядни станции за електроавтомобили. Те ще бъдат разположени до големи търговски центрове, паркинги и бензиностанции.

Китайският концерн BYD Auto е трети в света по производство на автобуси след Yutong Bus и ЛАЗ. Той държи 30 % от световния пазар на батерии и има изнесено от това производство в много страни. В САЩ е партньор на „Моторола“.

Като цяло Китай е вторият най-голям пазар на автомобили в света след САЩ.

Нарастването на градското население през следващите няколко десетилетия ще означава по-голям натиск върху селскостопанското производство, използването на водите и здравето на почвата. Едно потенциално решение, което се споменава често напоследък, са вертикалните градини, въпреки че е спорно дали те са истинско решение, или просто неизбежно бягство в условията на забавящи се темпове на производство на храни, нарастващи разходи за енергия и деградация на почвата, пише сайтът GreenTech.bg.

Без да се колебае от дебата, френската дизайнерска фирма Vincent Callebaut Architects наскоро разкри своя концепция за вертикална градина, които нарича „фермо-

стъргач“, нещо средно между ферма и небостъргач — която да се издигне в град Шенжен. Наречен Asia Cairns, проектът се състои от шест кули от структури, подобни на плоски камъни, подредени едни върху други за създаването на продуктивни места със смесено предназначение.

Изработен от „камъчета“, стегнати в стоманени пръстени, всеки „фермостъргач“ има спирала от натрупани „камъчета“, свързани с централната опорна структура. Окачените градини са предназначени не толкова да произвеждат храни, колкото да подобрят качеството на въздуха в региона. Кулите са организирани на принципа на усукване, така че да се увеличи излагането им на слънчева светлина, и включват зони за живеене, работа и отдих.

Основните елементи включват зелени площи, събиране на дъждовна вода, обработка на сивата вода чрез „големите басейни за фитоопресняване“. Предвидено е да има и съоръжения за производство на ток — напълно интегрирани фотоволтаични панели и вятърни турбини.

Ключова роля за реализацията на тези колосални градини ще имат технологиите за смарт-градове, ИКТ и биотехнологиите.