Кървавата баня по време на референдума в Каталуния, други я изписват Каталония, доказа двойния стандарт на управляващите Европейския съюз и ги хвърли в панически страх от пълен разпад след оттеглянето на Великобритания.

Великобритания предизвика Брекзит, защото бе недоволна да спонсорира европейската бюрокрация за сметка на социалните придобивки на собственото си население. Сърцевината на референдума в Каталуния също е недоволството автономната област да финансира безумната бюрокрация на Мадрид за сметка на проблеми в провинцията. Баските също се готвят за референдум. Да не забравяме еднотипните амбиции и на Северна Италия. Изобщо, децентрализацията в рамките на Европейския съюз се оказва само дъвка за управляващите. Така е и в България.
Европейската комисия обяви, че няма да признае референдума в Каталуния, защото бил незаконен. Предстои игра на думи, дълга игра на думи за запазване на погубващата голямата идея за създаването на Европейския съюз евробюрокрация.
Лицемерието на Брюкскел за демокрация рухна след насилието и кървавата саморазправа на полицията и гвардията на Испания. Днес каталунците вече твърдят, че не са испанци и затова искат независима държава, която да бъде и република. Ще бъдем ли свидетели на ново насилие над един народ, който иска република и независимост, иска да има своя държава, ще бъдем ли свидетели на нова гражданска война в Испания, респективно в Европейския съюз, ще проличи в следващите дни. В този момент заседава парламентът на Каталуния и се очаква да бъде обявена независимостта й, може би. А докато пиша тези редове, информационните агенции вече съобщават за 50 убити в Лас Вегас. Този свят се побърка. Побъркаха го управляващите. Побъркаха го едрите собственици на банковия капитал и алчността им без граници. Побърка го безмерното лапотене на бюрокрацията, която така и не можа да разбере, че един народ, за да може да носи товара й, трябва да е нахранен, облечен, здрав, образован и спокоен за утрешния ден на семействата си, да се радва на справедливост и равенство пред закона.
В България завиждахме на каталунците. Не можехме да повярваме, че това, което виждаме в Барселона и автономията, е дело на труда на тези хора, на тяхната инициативност и не подозирахме, че Мадрид ги ограбва. Наивен народ сме българите.
Гледах директните предавания в социалните мрежи по време на референдума, погрома върху демокрацията в Испания и Европейския съюз, видях как въпреки насилието каталунците бити, ритани, стреляни, влачени, окървавени, млади и стари, жени и мъже, някои дори с децата си, се редяха на огромни опашки и чакаха с часове да дадат своя глас за република и независима държава. И не криеха лицата си, снимаха се, радваха се, вдигаха ръце за победа, развяваха знамена и, след като гласуваха, излизаха вън и не се разотиваха, а се нареждаха да пазят изборните секции от озверелите полиция и гвардия.
Не знам защо, но ми щукна мисълта, че мнозинството българи на избори сме едно овче стадо, което често гласува за своето заколение и приема вълчия вой за плячка като грижовно майчино блеене.
Такъв е животът!
Питам се, ако това бе се случило в България, каква канонада от евроречи бихме изслушали, че се нарушават човешки права, че не сме дорасли за Европейския съюз, че Шенген трябва да бъде недостъпен за българите, че сме расисти, че комунизмът ни е възпитал в насилие, в тероризъм към собствения си народ, че дори не трябва да имаме право да избираме, защото сме още варвари, аборигени, подлоги на Русия, а вече и на Китай… От същите тези, които организираха и се наслаждаваха на погрома, които замислят в кабинетите си и на т. нар. съвещания на върха, как да укротят стремежа на народите си за свобода, равенство и справедливост.
Струва ми се, че с Косово духът не само излезе от бутилката. Мисля, че той набира мощ. Косово повлече Крим, Донбас и още по-страшната бомба, която цъка застрашително – новата кюрдска държава.
Но ние – българите, обичаме да бистрим външната политика, шепа оцеляващи хора да даваме ум на борбени нации и народи, да се наслаждаваме как се рушат държави и да търпим мизерията, в която живеем, да краднем в тъмнината на тунела, да рушим това, което сме създали, да бършем дупетата на осрали се политици, извинявайте за цинизма, който е много по-малък от цинизма на управляващите ни вече 28 години.
Такъв е животът!
Биологичният часовник на Испания и Европейския съюз цъка все по-тревожно. Щом сме в едно семейство – т. нар. европейско семейство, с Каталуния, с Испания, цъка и нашият часовник. Бленуваната децентрализация, за която „кой не скача е червен“, не се състоя. София блести все повече и повече. По цял ден централните медии ни облъчват с безпокойствието на софиянци, че ги затрудняват с новостроящо се метро, с преасфалтиране на улици и булеварди, с изграждане на нови паркинги, тротоари, високи сгради и т.н. А общините в Добруджа, на които българите завиждаха как бързо се развиват, колко са богати, с всеки ден се молят за някой и друг лев, за да спрат разрухата, обезлюдяването, изпростяването…
Каталуния в Испания или независима република пак ще бъде тази Каталуния, на която се възхищаваме. Казват, че така ще бъде, защото в Каталуния живеят, работят, градят и се борят за свобода, за равенство и за справедливост каталунци. Сред тях и много българи, които си тръгнаха и не искат повече да се връщат тук.
А и вече се пишат и първите коментари дали е възможен сценарият „Каталуния“ и в България…
Няма нужда от такъв въпрос. В България днес всичко е възможно!
Такъв е животът!

Димитър ДУКОВ