На този ден българската православна църква празнува тържествено смъртта на Великомъченик Димитър Солунски, измъчван заради Христовата вяра

Народната поговорка гласи: "Свети Димитър носи зимата, а свети Георги - лятото". Според една легенда, двамата светци се представят  като братя - близнаци, като св. Димитър е първородният. Той язди червен кон и е господар на зимата. Според поверието, от неговата бяла брада се изсипват и първите снежинки. В някои краища на страната наричат деня Разпуст, защото в миналото на този ден са освобождавали ратаите и слугите и са се договаряли за следващата година.
В деня преди празника се спазва т. нар. Димитровска задушница. На самия Димитровден се правят множество селски сборове, вият се хора, правят се много годежи. Сред задължителните ястия, които присъстват на Димитровската трапеза, са петел, ястие с овнешко месо, ябълкова пита.

Димитрий се е родил в трети век в Солун. Баща му е бил градоначалник. Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господ Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий.
След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство. Той тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица. Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония.
По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство. Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.
Народният култ към Св. Димитър го представя като по-голям брат-близнак на Св. Георги. Широко разпространена е поговорката "Св. Георги лято носи, а Св. Димитър - зима". Като предвестник на зимата и на студа светецът се свързва със света на мъртвите. Затова около празника е една от най-големите Задушници.
В народния календар празникът на Св. Димитър бележи поврата в годишното време и началото на зимата. Според поверията в полунощ срещу празника на Св. Димитър небето се отваря, след което се очаква и първият сняг. Светецът се смята за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври завършва традиционният период - от Гергьовден до Димитровден, за наетите сезонни работници - пастири и ратаи. Работодателите се разплащат с работниците си. Затова и празникът на Св. Димитър се нарича още Разпус. На Димитровден се приготвят различни ястия от птици и зеленчуци.