МАЛКО ПОВЕЧЕ ЗА ЛОВНО-РИБАРСКОТО СДРУЖЕНИЕ „ХАН ТЕЛЕРИГ“
2017-11-17 @ 10:39 EET
Пред НДТ – Георги Минев – председател на ловно-рибарско сдружение „Хан Телериг“ в Добричка област
- Г-н Минев, може ли да ми разкажете малко повече за ловно-рибарското сдружение „Хан Телериг“? -Сдружението е основано през 2000 г. Интересното е, че сме самостоятелно ловно сдружение, което не членува нито в националните структури. Съгласно Закона за опазване на лова и дивеча, отговаряме на всички нормативни документи. Колективите, които сме изградили, са с добре подбрани кадри. Започнахме от нулата и през тези години успяхме да създадем три основни бази на три дружинки, които съществуват в сдружението. Това се случи на терена на пет села в крушарския район – Бакалово, Зимница, Телериг, Огняново и Габер. В сдружението сме около 100-120 човека. Това ни се полага като капацитет на ловната площ. Интересно е, че и трите ни бази имат своята функция. Използват се по предназначение. Имаме кухни, спални помещения, столова маса с посуди. Също така имаме селска пещ, на която печем агнета.
- Как се зароди идеята за ЛРС „Хан Телериг“? - Идеята ни бе да покажем, че сме стъпили здраво на земята и не искаме да се откъсваме от нея. Традиция при нас е на две години да правим разселване на фазани. Свързахме се с една ферма за отглеждане на фазани. Купуваме ги на 360 дни. Когато ги разселим, те снасят и мътят и така се адаптират в природата.
- Защо не членувате в национални сдружения? - Не ни дава повод да членуваме в националните структури това, че те превърнаха любителите на лова в хора, които само плащат членски внос. Вярно е, че ловът е за богатите хора. По селата има много възрастни, за които ловът е мираж. Това ме тревожи, но фактът си е факт. Много пъти сме обсъждали въпроса какво пречи ловът да бъде една наслада на душата. Пречат някои законодателни неща, които са в интерес на богатите хора. Тези неща не са за обикновените хорица. Сега ще ви дам един пример. Получаваме писмо, в което е казано, че трябва да се обстреля вреден дивеч. Той се обстрелва, слага се в чувал с надпис от кого и на кое поле е убит. След това се носи на ветеринарните служби. Оказва се, че в региона на Добруджа ветеринарните служби нямат необходимата база да приемат труповете на животните. Това е парадокс! Трябва да се знае какви са възможностите на службите на всички места.
- Колко често ходите на лов? - Имаме графици. Всяка събота и неделя и в празничните дни. Честно казано, има отлив от участието на ловците. Сдружението се намира на 70 км. разстояние от Добрич. Има ловци от Варна и други населени места. Всичко това е свързано с разходи.
- Имате ли спонсори? - За мен бедните хора са по-услужливи от богатите. Дори да разполагат с два или пет лева, са готови да ги дарят. Това са моите наблюдения. Не разчитаме на спонсорство. Отделяме средствата, които се получават, и с тях се опитваме да се справим. Ежегодно от събрания членски внос се отделят 30% към Държавните горски стопанства, както и от разрешителните за лов, и 15 лв. за заверка на ловните билети. Може би това не е наша работа, но все пак е редно да знаем как и за какво се изразходват тези средства. Интервюто взе Златина СТЕФАНОВА