ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР: 98 ГОДИНИ ОТ ВЕЛИКИЯ ДОБРУДЖАНСКИ СЪБОР

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-19 @ 20:32 EEST

ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР: 98 ГОДИНИ ОТ ВЕЛИКИЯ ДОБРУДЖАНСКИ СЪБОР

2017-11-21 @ 18:13 EET

В периода 21 - 25 ноември 1919 г. в София се провежда Велик добруджански събор, който обединява Добруджанската организация и Централния добруджански народен съвет в съюз "Добруджа" с председател д-р Петър Вичев. Петър Вичев (П. В. Коцев) е деец на добруджанското революционно националноосвободително движение. Роден е на 22 септември 1884 г. в с. Айдемир, Силистренско. Завършва право с докторат в Брюксел (Белгия), но след завръщането си в България се занимава с журналистика.

След установяването на румънска власт в Южна Добруджа се включва в националноосвободителната борба на нейното население. През февруари 1914 г. основава дружеството "Добруджанско братство". След края на Първата световна война (1914-1918 г.), когато Южна Добруджа отново е поставена под румънска власт, продължава революционната си дейност. Като председател на Върховния управителен комитет на Добруджанската организация през 1919 г. е включен в изпълнителния й комитет, на който е член до 1924 г. През 1925 г. е един от основателите на Добруджанската революционна организация и член на Централния й комитет до 1931 г. Междувременно се занимава и с активна журналистическа дейност. Редактор е на вестниците "Добруджанско знаме" (1920-1921 г.) и "Свободна Добруджа" (1926-1934 г.). Заради левите му убеждения на 14 юни 1933 г. е убит от наемник.

С поредната бежанска вълна през 1918 г. /между 40 и 60 хил. българи напускат Южна Добруджа/ се изтегля и Централният Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/. На ораганизирания съвместно от Добруджанската организация и Централен Добруджански Народен Съвет /ЦДНС/, Велик Добруджански събор в София през 19-25 ноември 1919 г. се решава двете организации да се обединят в съюз "Добруджа"/ДО/, който има за цел свободна и независима Добруджа /т.е. изоставя се идеята за присъединяване към България като нереалистична в момента/. Прокламира се легална дейност и несъпричастност към вътрешнополитическите борби в България. Сред добруджанци фактически се оформят три концепции: автономистка, за присъединяване към България и за образуване на отделна държава, влизаща в състава на балканската социалистическа федеративна република /на тесните социалисти, по-късно комунисти/. Като главна фигура на ДО изпъква Петър Вичев, който е лидер на автономистите. Той се ориентира към дълготраен съюз с комунистите. Те обявяват обща цел - отделна Добруджа, но за Петър Вичев това е само етап към присъединяването й към България. От своя страна БКП си организира свой Емигрантски комунистически съюз "Освобождение", в който привлича бежанци от всички краища. Той съществува до август 1923 г., когато е разтурен по споразумение с ВМРО. Автономизмът доминира в добруджанското движение до 1925 г., но е постоянно подлаган на нападки от "леви" и "десни", не е харесван от БЗНС и Военния съюз. На Деветия конгрес на ДО през септември 1925 г. автономистите постепенно са изтласкани, като основна цел на ДО отново се обявява присъединяване на Добруджа към България чрез легална дейност. Други задачи са културно-просветна дейност, настаняване и оземляване на бежанците, сплотяване на цялата добруджанска емиграция в Добруджанската Организация /ДО/.
През 1919 г. около 10 хиляди души членуват в Добруджанската Организация /ДО/, което я прави една от най големите бежански организации. Съюзът има и свой печатен орган - "Добруджанско знаме". Добруджанци подават до различни международни организации безброй петиции и мемоари за защита правата на българите в Добруджа, като по този начин не позволяват добруджанския въпрос да заглъхне. През 1927 г. Добруджанската Организация /ДО/ създава свой младежки съюз, а през 30-те години Дора Габе организира женска секция.
На Втория Велик Добруджански събор през От 3 до 5 октомври 1941 г., под натиска на българското правителство, ДО се обявява своето разтуряне.

Първата българска управа в Констанца след 1877

Сходни връзки
Още от История

ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР: 98 ГОДИНИ ОТ ВЕЛИКИЯ ДОБРУДЖАНСКИ СЪБОР | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats