ЩЕ НИ ЗАБРАНЯТ ЛИ И ДА СЕ РАДВАМЕ, ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ?...
2017-11-21 @ 19:07 EET
Като дете съм расъл през социализма. Най-упадъчният период на България,
според корифеи от жълтите павета в София. Може би затова моята майка
баба Стефка, лека и пръс, ме учеше още преди да стана първокласник, че
всяка живинка – било цвете, било кое или каквото и да е, изпитва и
радост, и тъга, и ужас… И ме съветваше да не късам цветята в градинката,
нито да замерям коте или куче с камък по улицата. Дори ме нашамароса
яко, когато й се похвалих, че съм убил с прашка лястовица…
Хора,
дори които рядко гледат спорт, в неделя вечерта се просълзиха от радост
при победата на Григор Димитров на финала на АТП на корта в Лондон. И не
стихват радостните им коментари вече три дни.Ще добавя, че според експерти финалът е гледан от много повече български зрители, наблюдаващи дори шампионска лига.
Обикновените българи обичаме да гледаме и да се радваме на победите на
златните ни момичета от художствената гимнастика, на победите на Кубрат и
Тервел Пулеви, на Ивет Лалова, на Стоичков и Бербатов… Обичаме да се
радваме и на учениците, които печелят злато след злато в олимпиади по
математика, физика, химия… Но за тях има ограничено място в ефира на
националните ни телевизии, защото трябва да гледаме словоблудството на
политици, депутати, курви под прикритие, извинете за цинизма… Победата била личен успех на Гришо и сме нямали основание като нация да се радваме на нея.
Господи, прибери си вересиите, би казал баща ми бай Дяко, и на него
лека му пръс. И щеше такава псувня да изръси, с каквато много истински
българи попържат телевизионните величия, които искат да ни забранят и да
се радваме на успехите на българите, защото им дават тлъсти заплати
хора, които нямат интерес от една сплотена и самоуважаваща се българска
нация. На какво да се радвам аз и стотици хиляди мои връстници,
които получаваме пенсии по 200 лева на месец за непрекъснатия си трудов
стаж, толкова, колкото и други наши връстници, които не са работили цял
живот? Такъв е животът! Да се радваме, че вече три милиона
българи напуснаха България – най-малко една трета от населението ни, а
депутатите продължават да бъдат 240 и бюрокрацията около тях да се
множи, както и заплатите им. На това ли да се радваме? Такъв е животът!
Да се радваме, че хиляди фирми буквално бяха ограбени за тридесетина
години „демокрация“ и на улицата бяха изринати милиони безработни? Такъв е животът!
Да се радваме на убийци, на изнасилвачи, на крадци, които се разхождат
свободно по улици и безчинстват в селата, а хора, откраднали една
кокошка, за да награнят гладните си и боси деца, защото са безработни? Такъв е животът! Да се радваме на лъжливите обещания по време на избори?
Да се радваме на хиперинфлацията, когато долърът се разменяше срещу
повече от 3000 лева? Или на данъчната тежест, с която изплащаме золумите
и грабежа на КТБ, банката, в която бяха умишлено насочвани пари на
държавни и общински фирми и институции? На това ли да се радваме? Такъв е животът!
Да се радваме на хиляди, цзавършващи средното си образование, които
дори не могат да четат и пишат, но си издигат дворци с пласиране на
наркотици и икономически растеж на проституцията? Такъв е животът!
Да се радваме на замъците на безработни, на държавни и общински
чиновници със скромни заплати, да гледаме с просълзени от радост очи как
се местят митничари от една на друга митница, след като сме ги гледали и
като главни актьори с качулки и ръце в белезници? Такъв е животът!
Да се радваме как безотговорни чиновници по всички стъпала на властта,
за които сме убедени, че са нагушени с пари, как решават съдбата на
Добруджа, на житницата на България да бъде надупчена за шистов газ и
коксуващи въглища, да се радваме как ще бъде отровена питейната ни вода,
на това ли да се радваме и да се вълнуваме крив ли е, голям ли е носът
на новата Мис България, кой е платил силиконовите цици на поредната
брадърка, калко приятен ще бъде животът на любовницата на президента ни
Плевнелиев, за радост вече в миналото, същият, за когото бившата му жена
и майка на децата му изрече нещо в смисъл „Щом Роско стана президент,
то една държава сме!...“ На това ли да се радваме? Такъв е животът!
Да се радваме на геноцида спрямо възрастните хора, които изградиха
държава, която вече 30 години се ограбва и има още за доограбване. Да се
радваме как пресмятат какви пари изпращат от чужбина децата ни, за да
можем да си платим тока, лекарствата и водата? А и не само това.
Господи, прибери си вересиите, които се гаврят с чувствата ни, че едно
момче, че един млад българин, без помощта на държавата, ако я има изобщо
такава, че един млад човек, който може да се позволи да живее където и
да иска по света, който има възможност да се състезава от името на която
си иска държава, се гордее, че е българин и побеждава по световните
върхове на тениса от свое име, със свой труд, със свои средства, но и от
името на България, която смята за своя Родина и за свое Отечество!
Радваме ти се, Гриша, радваме ти се стотици хиляди българи, които така и
не познаваш, но смяташ за свои сънародници, а ние живеем и с радостта, и
с болката при загуба, че си наше момче, че си българин! Такъв е животът!