Коя е била Св. Варвара?
Св. Варвара е родена в Илиопол в заможно семейство. Баща и я държал затворена и изолирана от света в една кула и я възпитавал в езически дух. Александрийски свещеник я посветил и кръстил в Христовата вяра. Тя започнала да я популяризира. Баща й като разбрал и се разгневил. Предал я на управителя Марциан. Отрекъл се от нея. Марциан я осъжда на смърт, a бащата на Св. Варвара лично изпълнява присъдата. Още същия ден той и Марциан били поразени от мълния.
Сега мощите на Св. Варвара се намират в Киев, част от тях са в софийската църква “Св. Преображение“ в кв. „Лозенец“.

Народни вярвания

В някои райони на страната Света Варвара се е считала за покровителка на децата от болести, по-специално от дребна шарка, и хората я наричали „Баба Шарка„.

Жените месели и раздавали за здраве „къпани“ питки (омесеното тесто първо се вари, докато изплува на повърхността, а после се оформя на питка и изпича). Питките се намазват с мед за омилостивяване на светицата и „баба Шарка“. В Добруджа, вечерта срещу празника приготвят трапеза за „баба Шарка“, на която поставят паничка с мед, медена питка, съд с вода и пешкир.

В Западна България на празника деца палят огън на кръстопът, на който варят леща и изяждат по няколко зрънца. След това прескачат по три пъти огъня и вземат по една главня от него. Лещата и главнята се пазят като лекарство против дребна шарка. Друг обичай е да се вари боб и да се слагат по няколко зърна на коляното на детето и то да ги изяде без ръце.

В други райони Света Варвара се почитала като покровителка на домашните птици. Празникът се наричал още Женска Коледа, тъй като девойките се пременяли, обикаляли домовете и пеели песни за здраве. Този ден е имал и гадателна насоченост в обичаите – по седенките се извършвали гадания кое момиче за кой момък ще се омъжи. В българския фолклор, за обичаите съпътстващи празниците на Света Варвара , Свети Сава (5 декември) и Свети Никола (6 декември) има поговорка: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости посреща“. Празникът се определя като женски.
Главна роля в ритуалите имат жените и девойките. С тях са свързани и повечето забрани. В голяма степен и св. Варвара, и св. Сава се свързват с грижата за здравето на децата и двете светици понякога се възприемат като орисници, пряко владеещи съдбата им. Според народното предание св. Варвара произхожда от Разложко – там, на мястото, където е убита, избликнала топла вода. Всяка година на деня на светицата при топлия извор се събира множество народ. Вярва се, че водата е лековита и цери всякакви болести.

Ритуали
Жените пекат медени питки и ги раздават на пътниците – да умилостивят болестта, да я изпратят далече от домовете си. Раздават се също царевични питки и ракия. За Баба Шарка се меси и специална питка, която през нощта се оставя на полица – край огнището – да дойде болестта, да си хапне, да се смили и да не напада децата в къщата. Деца палят огън на кръстопът (децата е необходимо да са нечетен брой) и го прескачат, за да се предпазят от болестта. Главни от огъня се скътват за лек, ако нечакано някое дете заболее през годината. Карат децата да скачат нависоко, „за да не ги завари Варвара”. За берекет в много домове се меси специален обреден хляб, който стопанинът разчупва високо над главата си – да пораснат децата високи, да пораснат и класовете, и добивите. Върху хляба се пали голяма „варварска свещ”. Тази свещ е магическа и се пази през цялата година. Ако през пролетта и лятото надвиснат бури и градоносни облаци, изнасят я на двора и облаците се разпръсват, бурята отминава.

Свещта се пали и при тежко раждане на добитъка. Двадесет дни преди Коледа, в средата на коледните пости, на Св. Варвара, по къщите тръгват „варварки” – млади девойки, които наричат за любов, щастие и берекет.

Тях ги чака с радост всеки стопанин, даряват ги с брашно, боб, сушени плодове, ябълки. Затова наричат празника Женска Коледа.

На кокошките се дават сварена пшеница, царевица, ечемик, овес, просо, за да носят повече. Вариво от пшеница или царевица се хапва сутрин от всички от къщата – да не се „запече полето”, да е влажно и да класят нивите. На места вярват, че от Варвара денят нараства „колкото иглен връх”.

Забрани

Жените не работят никаква женска работа.

Гадания и предсказания
Гледа се кой ще влезе първи в дома, дали ще е мъж или жена, дали ще е добър човек с късмет, дали ще са пълни ръцете му.

Ако е жена, през годината ще се мътят женски пиленца. Девойките, които искат да се оженят, на Св. Варвара показват колко са пъргави и работни. Стават в ранни зори, опичат бяла погача и бързат да я раздадат по съседи и роднини. Която го стори първа, чака я венчило през годината. Обредни вещи, храни и символи Трапезата се реди до прясно измазано огнище. Слагат се медна питка, паничка с мед, сол, пипер, шише с вода.