ТЪПАНИТЕ НА ВЛАСТТА ГЪРМЯТ: ЛИНИЯТА НА БЕДНОСТ ВЕЧЕ Е 321 ЛЕВА
2017-12-08 @ 08:27 EET
Вчера тъпанджиите на властта биха всемирна новина – линията на бедност в
България се вдигнала със 7 лева и за 2018 година ще бъде 321 лева. Не се уточнява левовете в монети ли са или протрити двулевки.
Не се уточнява пенсионерите с по 200 лева месечна пенсия ще трябва ли
да веят шест месеца трикольори и сини флагчета на Европейския съюз пред
НДК и да викат Урааааа…, докато вътре даряват щедро еврочиновниците и
вдигат коктейли за здравето и просперитета на българския народ.
Цинизъм без граници! Такъв е животът!
Работил си 40-45 години. Плащал си всички изисквани от теб данъци. Не
си бил саботьор. Не си бил предател. Създал си семейство. Възпитал си
2-3 деца, които също съвестно пълнят хазната на държавата и… И за
благодарност управляващите ти подхвърлят 200 лева, защото… Защото още не
си умрял, за да спестиш пари за безумното ни народно събрание, за
корумпираните ни висши държавни чиновници из министерствата в София и за
целите им родове, които са се впили в народа още отпреди 3 март 1878
година и днес вековните им разклонения хвърлят дебела сянка върху всеки,
дръзнал да извърши какъвто и да е държавнически жест за свобода,
равенство и справедливост. Такъв е животът! Тези дни кметът на
Добрич Йордан Йорданов дръзна да говори за децентрализация в държавата.
Млад е и мислите му търсят изход от дупката, в която всеки ден пропадаме
заедно в Добруджа. Същите идеи имат и останалите общински кметове в
Добричка област. Кой ги пита, отговарям си сам. Убеден съм, че и мнозина
от вас имате същия или подобен отговор. Спомням си първите дни и месеци
след преврата на 10 ноември 1989 г., защото това си бе преврат на
избрани хора от БКП. Въздишката на народа бе, че е настъпил край на
партията-държава, край на авторитарното управление на държавата, край на
съсредоточването на цялата власт в София. Имаше смели идеи дори
министерството на земеделието да дойде в Добруджа. Да си създадем
селскостопански университет на основата на днешния Добруджански
земеделски институт. Чертаеха се планове как ще се правят отстъпки на
чужди и наши инвеститори, за да се развива индустрия в добруджанския
край. Мечтаехме си как със собствени сили ние-добруджанци, за които се
твърдеше в България, че сме държава в държавата, ще съумеем на основата
на успехите си да приложим опита на западноевропейските страни, САЩ и
Канада в обстановка на многопартийност и децентрализация на властта и
икономиката… Днес, 29 години след преврата, всичко изглежда
ала-бала. Общинските ни кметове са принудени да се молят, да правят
всевъзможни лупинги, да навързват какви ли не връзки, за да се доберат
до някой и друг лев в повече, за да запълнят дупките по улиците, за да
направят нов тротоар, за да помогнат на умиращи болници, училища, детски
градини, старчески домове, читалища, театър…. Тук-там с някой
европейски проект надигат глава от блатото и вземат глътка въздух, за да
се хвърлят отново в дебрите на столичния чиновнически абсолютизъм, за
когото най-важното е лицето на София. Все ми идва на ум какво каза
проф. Чирков на една среща пет-шест години след преврата. „За успешното
развитие на България има само един път – столицата да се измести в друг
град, най-му прилича на Велико Търново да е столица. И да се извърши
децентрализация в страната.“ Угаснаха идеите, надеждите, мечтите… Угаснаха!
Както се срина и пясъчната кула, че Царят ще сложи ред в държавата ни.
Такъв като в другите европейски монархии – Великобритания, Испания,
Дания, Холандия, Швеция…. Такъв е животът! Когато създавахме
ГЕРБ и днешният премиер Бойко Борисов бе само кмет на София, в залата на
силистренския драматичен театър се случи нещо неочаквано за БСП –
стотици пенсионери го аплодириха за думите му: „Днес не мога да ви
обещая, че ще ви вдигна пенсиите, но ви обещавам, че ще върнем децата ви
от чужбина!“ През всичките тези изтекли години след преврата –
снемането на Тодор Живков от власт с помощта на Горбачов и Елцин, много
лидери и лидерчета от всевъзможните над 400 партии в малката ни
държавица обещаваха и обещаваха… Но обещанията са едно, а фактите са
друго нещо. Има един неоспорим факт – близо три милиона българи
напуснаха Отечеството, Родината, държавата България. От хубав живот ли?
От добри перспективи тук ли? А има и още един факт. Стотици хиляди
пенсионери, работили честно и честно плащали задълженията си към
държавата, създали семейства и деца, днес тънат в мизерия с по 200 лева
пенсия и тайно се надяват да умрат изведнъж, без мъки и така да облекчат
децата си. Но докато си жив и мизеруваш с 200 лева пенсия, с цели
сто лева под прага на бедност, за който тъпанджиите продъниха медиите,
как да възпитаваш внуците си в обич и вярност към Отечеството, Родината,
България… И, разбира се, управляващите! Такъв е животът! А децата растат. И се раждат внуци. Някои имат и правнуци… Такъв е животът! Дай, Боже, живот и здраве и на пенсионерите с пенсии под прага на бедността – 321 лв.! Напук на властта! Такъв е животът!