През 2012 година за държавата сме работили до 20 април, през 2013 г. - до 1 май, през 2016 г. - до 6 май. Както виждате, тенденцията не е добра за данъкоплатците, въпреки усилията на управляващите да ни убедят, че се развиваме устойчиво и възходящо. Дано не дойде ден да работим 365 дни, за да изплатим данъците си към държавата. Защо?

13 май е денят, в който през 2018 г. спираме да работим за държавата и започваме да работим за себе си. Датата е символична.

Тя показва кога държавната хазна ще се попълни, ако всичко изработено бъде незабавно изземвано. Това е Денят на данъчна свобода, а по-света е известна като Tax Freedom Day, припомнят от Института за пазарна икономика.

Първите над 132 дни работим само за да си платим всички данъци към държавата.

През настоящата 2018 г. българите ще изработват средно по около 289 млн. лв. за един календарен ден.

Консолидираните приходи в бюджета се очаква да бъдат 38,2 млрд. лева. Това означава, че през текущата година ще са необходими малко над 132 дни, за да се попълни хазната и да се подсигурят публичните харчове.

Припомняме, консолидираните приходи включват всички публични приходи за 2018 г., в т.ч. приходите по държавния бюджет, бюджетите на ДОО и НЗОК, както и приходите в общинските бюджети.

В дните, които работим за попълване на хазната, живеещите в Българите ще получат помощ от европейските данъкоплатци, които ще ги "отменят" за малко над 8 дни работа към държавата. Това са заложените в бюджета близо 2,4 млрд. лв. помощи от ЕС.

Местните данъкоплатци ще работим до 4-ти май за държавата, а в дните до 13-ти май ще бъдем отменени от европейските данъкоплатци, отчитат икономистите.

За по-прецизни сметки освен изчислените 132 дни, следва да имаме наум и планираните 4 дни за отработване, които отразяват заложения дефицит от 1,1 млрд. лв. по консолидираната фискална програма.

В последните години в държавния бюджет се залага дефицит. Това означава, че държавата планира да харчи повече, отколкото събира като приходи.

През последните две години обаче (2016 и 2017 г.) този дефицит не се реализира и бюджетите имаха излишък. Ако и тази година стане така, може и да няма дни за отработване;

От разчетените 132 дни за попълване на хазната най-много - 34 дни, са за попълване на приходите от ДДС. За доходите от акцизи ще са нужни близо 18 дни. За осигуровките ще ни е нужен малко над месец - 23 дни за социално осигуряване и 9 дни за здравно. Приходите от подоходните данъци (данъкът върху общия доход за работници - б.р.) ще попълним за близо 12 дни, а тези от корпоративни данъци - за малко над 8 дни.

Други почти 8 дни ще работим, само за да платим държавните и общински такси.

Тенденцията от последните години е Денят на данъчната свобода да идва все по-късно. Това означава, че реално данъчната тежест в страната нараства. През 2018 г. имаме конкретни мерки за повишаване на осигурителната тежест (покачване на осигурителната вноска за пенсия и на минималните осигурителни прагове), както и повишен акциз върху цигарите.

Тези мерки са на стойност около 450 млн. лв., тоест това е цената на по-високите данъци през 2018 г., която ще покрият данъкоплатците. За съжаление през последните 10 години, след въвеждането на плоския данък от 2008 г., нямаме примери за намаление на данъчната тежест у нас.

Тази сметката разпределя тежестта дори и за деца, пенсионери, но само работещите понасят в най-голяма степен тежестта на хазната. За работещите българи данъчната тежест е близо 50%. За тях Денят на данъчна свобода идва чак в края на юни.

В изчислението на ИПИ е използвана прогнозата на Министерството на финансите за БВП на страната за 2018 г. и е разпределено равномерно за всички 365 дни от годината.