изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-03-29 @ 10:55 EET
ДОБРИЧ Е ОСВОБОЖДАВАН ШЕСТ ПЪТИ ОТ ТУРСКО РОБСТВО    
Интервюта

140 години от освобождението на България и град Добрич

Пред читателите на НДТ – Георги КАЗАНДЖИЕВ – за новата му книга „Войните между Руската и Турската империя на територията на Добруджа (1787-1878 г.)“

 

- Господин Казанждиев, в края на 2017 година излезе от печат поредната Ви книга „Войните между Руската и Турската империя на територията на Добруджа (1787-1878 г.)“. Кое Ви провокира да се заемете с тая книга?

- Трябва да Ви кажа, че през 2017 г. - освен тая книга, издателство „Матадор“ с управител Атанас Стоянов издаде още две мои книги – „Битката за гр. Добрич 5 - 7 септември 1916 г.“ и „Село Фелдфебел Денково (Дянково е грешка) във времето и пространството“.

Какво ме провокира ли? Провокираха ме няколко неща, които, ако ги изложа тук, няма да стигнат всичките страници на вестника Ви. Най-много ме провокира темата „Какви са историческите корени за дружбата между българския и руския народ от древността до днес? Каква е истината за „Дядо Иван“ и още други.

- А каква е истината за „Дядо Иван“?

- Още през втората половина на ХVІ век църковни пратеници от „Божиите земи“ – източното крайбрежие на Средиземно море, и от балканските земи, почват да посещават Русия по-често, за да искат и получават материална църковна подкрепа. Между тия пратеници е имало и доста монаси от българските земи, включително манастирите в Атон. В Русия българските монаси забелязали, че титлата на руския цар е включвала „Велик княз болгарский“. Те не знаели, че това звание се отнася до Волго-Кама Болгарс, обаче нашите монаси не са го разбрали, или са предпочели да го присвоят за българите на Балканския полуостров. От края на ХVІ век изглежда със сигурност, че българите са смятали руския цар Иван ІV Грозни за техен цар. От тогава до средата на ХІХ век, за триста години Руския цар, най-вече от църковните хора и монасите бил виждан като Дядо Иван, стар и умен старец, покровител на поробените българи. В книгата тоя въпрос е подробно отразен.

- Защо започвате с подробности от войната от 1768-1774 г.?

- Защото ожесточените военни действия се пренасят вече на територията на Южна Добруджа. Тая война е петата по ред между Русия и Турция и е позната в историята като Първа Екатерининска война. Намеренията на Екатерина Велика да завладее Цариград са много сериозни. По време на цялото нейно управление тя е искала да бъде завладяна Османската империя и да постави на Цариградския трон своя внук Константин, заради което го е кръстила с това име. Няма да описвам водените сражения. По време на тая война на 23 октомври 1773 година, след кратко сражение с изостанали башибозушки части, руските войски превземат Добрич, пленяват 23 оръдия и остават цели четири дни в него. Със започване на зимата Добрич е изоставен отново в ръцете на поробителите.

През 1774 г. - вече пета година от войната, на 2 юни 1774 г. корпусът на генерал-фелдмаршал Каменски освобождава за втори път през тая война изоставения миналата година гр. Хаджиоглу Пазарджик (Добрич), като принуждава турците панически да отстъпват към Козлуджа (Суворово).

Град Добрич (Хаджиоглу Пазарджик) е освободен за трети път през пролетта на 1791 г., когато императрица Екатерина Велика води втората си война с Турция 1787-1791 г.

- Какви са придобивките на българите от тия две войни между Русия с Турция?

- Българското население и най-вече населението на Североизточна България няма никакви придобивки от тях. Нещо повече, след оттеглянето на Руските войски турците започват масови погроми над изоставеното местно население. За да се предпазят от това, много български семейства се преселват във Влашко и Молдова. От историческа гледна точка, войната от 1787-1791 г., която се води на територията на днешна Добруджа, дава осезателен тласък за раздвижването на поривите на добруджанци за свобода. Както казах, започва преселението на хиляди български фамилии в Бесарабия. Това най-осезателно се чувства в следващите войни между двете империи. Иска ми се да отбележа, че след смъртта на Екатерина Велика, тронът е зает от нейния син Павел І (1796-1801 г.).

За българската съдба е многозначителен фактът, че при император Павел І за първи път в неговите външнополитически планове се отбелязва, че някъде в земите на Турската империя съществува някакъв народ, наричащ себе си български, който иска да живее свободен. Ние българите ще сме крайно неблагодарни, ако не подчертаем, че именно Павел І е първият руски император, който легитимира българите, че съществуват и ги включва в своите планове, макар те да не се реализират. Макар и да е много кратко на руския трон, Павел І не се отклонява от стремежа на неговата империя да се добере на юг от брега на р. Дунав, за сметка на турската империя. Тая политика на Павел І има значение, защото в нея за първи път се забелязват наченки за признаването на възникващия от невидението български въпрос, който въпрос е игнориран от неговите наследници – синовете му Александър І и Николай І.

След Павел І на трона се възкачва неговият първи син Александър І (1801-1825 г.), който изостава водената от баща му външнополитическа линия и предприема определени действия срещу Турция, която от своя страна обявява поредната война (1806-1812 г.). В тая война – на 2 юни 1810 година (23.05.1810 г.) за пореден (четвърти) път град Добрич (Хаджиоглу Пазарджик, или само Басарджик) е превзет и освободен изцяло от турското робство. Самият Пехливан паша, заедно с 2057 войници с различни чинове, е пленен. От целият му 10000 отряд едва около 150 войника успяват да се спасят.

В самият град Добрич са пленени 68 турски знамена, жезълът на Пехливан паша, 17 отлично запазени оръдия с всички принадлежности към тях и голямо количество барут. При превземането и освобождаването на Добрич, руснаците дават 833 убити и ранени.

Освен високите награди дадени на генерали, офицери и войници, по личното ходатайство на главнокомандващия Дунавската армия, император Александър І учредява особен златен Базарджишки, т.е. Добрички, кръст с лента, с който са наградени всички генерали и офицери. На всички нисши чинове са раздадени сребърни медали. На Фанагорския гренадирски и Стародубовския драгунски полкове са дадени Георгиевски знамена, а Московският гренадирски и Тамбовският мускетарски полкове са наградени със сребърни тръби. На Нравския и Днепровския мускетарски полкове са върнати отнетите им знамена, на офицерите са върнати парадните им пискюли, а на редовния състав са върнати войнишките ножове.


- След смъртта на император Александър І, на руския царски трон сяда неговият брат Николай І, който също воюва с Турция, през 1828-1829 г. От това, което прочетох, се подразбира, че надеждите на българите за освобождаване остават отново напразни?

- Да! Това е вярно. През 1828 г. започва нова война между двете империи. В тая война участват и около 30 000 български доброволци, сред които - като техен водач, се откроява капитан Георги Мамарчев, който е на руска служба. За много кратко време цяла поробена България е почти освободена. Капитан Мамарчев иска от Главнокомандващия руските войски, генерал Дибич, разрешение да подбере 500 българи – доброволци, с които да отиде в старата българска столица Търново и да забие българското знаме и да обяви освобождаването на Родината си, но отговора, който получава от генерал Дибич, го смразява: „Русия е длъжна да съхранява Османската империя, защото тя (Русия) не ще може да намери по-удобен от нея съсед. Разрушаването и унищожаването на Османската империя би поставила Русия в затруднено положение, без да смятаме, че пагубните последствия, които може да има, ще повлияят на общия мир в Европа“.

Капитан Мамарчев не се вслушва в забраната на Дибич и тръгва с подбраните от него 500 българи, но около гр. Котел отрядът е застигнат от 200 тежко въоръжени руски кавалеристи. Те разпръскват българите, арестуват спящия капитан и го предават на генерал Дибич. Последният го изпраща в Русия, където е разжалван, отнето му е руското поданство и награди, и е предаден на турските власти, които от своя страна го осъждат на заточение, от което не се връща никога. Това е отплатата на Русия за неговата вярна служба!

На 24 август 1829 г. е подписан Одринският мир. Въпреки, че почти цяла България е освободена, тя не получава свободата си. Разочарованието на поробените българи е неимоверно голямо. Целият народ стига до извода, че Русия умело е експлоатирала в свой държавен интерес през тия войни техните надежди в освободителната й мисия в полза на гърци, сърби и румънци, получили независимостта си от нея. Войната е в разгара си. Овладени са по-важните крепости в Северна Добруджа. След падането на Кюстенджа руските войски напредват към крепостите Шумен и Варна, които прикриват най-прекия и къс път Проливите. На лявото крило на настъпващите се изпречва и Хаджиоглу Пазарджик. След едно ожесточено сражение в неговите укрепени околности, градът е превзет. На 28 юни 1828 г. в освободения (за пети път) вече Добрич пристига руският император Николай І. С пристигането на императора, град Хаджиоглу Пазарджик (Добрич) се превръща в събирателен център на руските войски, които достигат до 35 хиляди души.

След края на войната започва едно от най-големите преселения на българи в Бесарабия. Над 40 000 семейства напускат страната ни и потеглят към неизвестното. На многото молби на оставащите българи да бъдат защитени от турските набези, те получават следния отговор: „Нищо друго не може да се направи, освен за тия, които биха се преселили в Русия. На тях ще бъде оказана помощ и съдействие. Който не харесва турците, да тръгне и дойде в Русия. Дали ще останете в Отечеството си, или се преселите в Русия, е все едно катастрофа“. Ето това е…

… Не ми се ще да коментирам Кримската война от 1853-1856 г. Искам само да подчертая, че преселението на българите в Бесарабия и след тая война продължава интензивно, подлъган от руските агитатори и продажните им български лакеи. Хиляди семейства се отправят към неизвестното и незнайното. Само малка част от тях се завръщат.

- А за Руско-турската Освободителна война от 1877-1878 г. какво ще ни кажете?

- От тая война към описал с по-големи подробности освобождаването на Добруджа и град Добрич. Мисля, че всички добруджанци знаят как е станало това. След тая война за мен е много по-важно как Русия дава на чокойска Румъния Северна Добруджа, за да прикрие едно друго свое варварско ограбване. Това е много интересно и ще препоръчам тая книга да бъде прочетена от интересуващите се.

- Колко пъти всъщност гр. Добрич (Хаджиоглу Пазаржик) е освобождаван от турско робство?

- Интересен въпрос. За първи път гр. Добрич - според Константин Иречек, е освободен през 1598 г. от Михай Витязул, по време на неговия поход по земите на поробена Добруджа. Освобождаван е още пет пъти, но това читателите ще научат ако прочетат самата книга.


 


Сходни връзки


Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.06 секунди