изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls

По-добрият вестник на Добричка област NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria     разширено търсене   НОВ САЙТ ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана! Раздели Home Новини Времето Европейски съюз Еротика/Erotica Екология Забележителности Заложници Здраве Земеделие Икономика Интервюта История Календар Китай Коментари Кулинарни Култура Любопитно Лов и риболов Мис & Мистър Недвижими имоти Образование Общество Парламент Поезия Политика По света Ред и сигурност Реклами Светска клюка Спорт Туризъм Хороскоп За сайта Празници Атина 2004 Евро 2008 Евро 2004 Коледа Ротари/Rotary Справочник Чаровниците на Добруджа Какво ново КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки Други Съдържание Галерия Галерия-сватби Събития Няма нови събития Потребителски функции Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола? За сайта Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия  Добре дошли в НДТ, Добрич, България  2024-04-24 @ 06:54 EEST РАБОТИЛНИЧКИ ЗА ВДЪХНОВЕНИЕ     2018-01-26 @ 18:16 EET „Докосване до българската класика и усвояване на класическата литература чрез игра“ бе мотото на стартиралите точно преди една година в Дом-паметник „Йордан Йовков“ Работилнички в музея. За изминалата календарна година успяхме да осъществим и проведем множество творчески срещи с нашите посетители (българи и чужденци) и да ги провокираме да навлязат в необятните светове на Словото, да усетят динамиката, силата на думите. Може би странно би прозвучала философията на Оскар Уайлд, че Животът подражава на Изкуството далеч повече, отколкото Изкуството на Живота, но замислим ли се откъде знаем какво е любов, приятелство, или пък вярност..., неимоверно ще стигнем до една дума, чието съдържание се напълва според образите и ситуациите, които сме видели в изкуството – в киното или в картините, или в литературата… Изкуството ни е нужно, за да живеем по-смислено. Оттук и първото ниво, което си представяме, че е нужно: нивото на познание. Второто ниво, което надгражда вече, е онази дейност, с която ние самите се включваме в създаването на реалността и себе си: творчеството. Творчеството като главен смисъл. И понякога дори: творчеството като единствен смисъл. Пътят на знанието ни отвежда несъмнено до най-значимото човешко постижение – създаването на азбуката, с която означаваме всяко наименование – името. Ето защо първата ни работилничка бе „Загадките на собственото име“. Нашите участници изживяха истинско изследователско приключение. Те успяха да разкодират етимологията на своето лично име със средствата на изобразителното изкуство. Интересът към семантиката на името ги отведе съвсем непринудено до прочита на интересни текстове от българската литература. Тръгваме от Името. Прекрачваме в Градината на човека... Визуализирахме абстракцията градина с големия текст Йордан Йовков, осеян с множество ухаещи на люляк, жасмин, здравец или розмарин градини. Оказва се, че литературата може да ухае. Това ухание се разнесе в следващата наша работилничка „Еликсирът на любовта“, в чийто фокус бяха двата Йовкови разказа „Белите рози“ и „Последна радост“. Участниците експериментираха с уханията на аромата, припознавайки частица от себе си в метафоричната градина – човешката душа е градина, човешкото тяло е градина, а емоциите, размишленията и страстите са цветята и плодовете, които ги изпълват. Цялото това обаяние на литературата асоциативно ни отведе от градините на емоциите до прага на малката и тиха стая, в която любящата ръка на майката придържа невръстната си рожба в плахите ѝ стъпки по пътя на знанието. Този уют вдъхнови следващото творческо начинание: „Красотата на българката“, пресъздадена в народните песни и стихове, а Майката, която много често е Родината, провокира работилничката „Добруджа – моят роден край“. Нашата разходка в света на класиката не спира дотук. Излязохме извън град Добрич, пресякохме дори границите. Или по-точно границите се пресякоха в Дом-паметник „Йордон Йовков“, за да срещнат чужденеца с Йовковите герои от разказа „Последна радост“, които го отведоха по улицата на Времето в зала „Съединение“. И тук, в тази първа бирария в града, струеше празнична атмосфера от цвят и слово от грижливо подредената табла на Люцкан, който поднасяше на всекиго цвете, нашепвайки по нещо мистично на алегоричния език на цветята. Храмът на литературата се оказа гостоприемен и за други творчески мероприятия – на Работилница за поезия „Стихове от и за парка“ с участието на добричкия поет Сашо Серафимов, както и на „Игри на глас“ – „Учение, радост, развитие чрез четене“ с участието на ученици от пет различни държави. Именно в срещите със Словото, с майсторите на словото плахите стъпки укрепват, кръгозорите се разширяват. Театрализацията, читателското експериментиране с художествения текст, преводите, живата реч... по неповторим начин въвеждат нашите посетители в многообразния свят на българската класика. Това пътешествие във времето и пространството из кривите тесни улички на повествованието или стиха провокира не само размисли и творчески инициативи, но и желание за моделиране на изящни пластики от Слово. Заповядайте в нашите творчески работилнички за вдъхновение и през 2018 г.! Очакват ви интересни мигове! Магдалена ТРИФОНОВА уредник в Дом-паметник „Йордан Йовков“ Сходни връзки Още от Новини Stats  Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България  Всички права запазени. Powered By Geeklog  Страницата е генерирана за 0.06 секунди