РЕШЕНИЯТА ОТ ЗАСЕДАНИЕТО НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ ОТ 31.01.2018

27 проекта са включени в законодателната програма на Министерския съвет

за първото полугодие

Правителството прие оперативната и законодателната си програми за първото полугодие на 2018 г. Програмите осигуряват планиране на актовете, които Министерският съвет ще разгледа и приеме през периода, както и планиране на процеса по извършването на оценка на въздействието. Те дават също така информация за основните положения на предлаганата уредба и последиците от предлагането й, цели, основания за приемане на актовете и сроковете за подготовката, съгласуването и приемането им.

Оперативната и законодателната програми дават възможност за повишаване на прозрачността на процеса по приемане на нормативни актове и за по-широко гражданско участие в обществените консултации по проектите в тях.

Включването на проекти на актове в оперативната и в законодателната програми става след извършена частична предварителна оценка на въздействието. Оперативната програма предвижда да бъдат разгледани 20 проекта на нормативни актове от компетентността на Министерския съвет. В законодателната програма са включени 27 предложения за законопроекти, като четири от тях са проекти на нови закони, за които ще бъде извършена цялостна предварителна оценка на въздействието.

Съгласно разпоредбите на Закона за нормативните актове и Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, програмите ще бъдат публикувани заедно с извършените частични предварителни оценки на въздействието на Портала за обществени консултации www.strategy.bg.

Полк. Венцислав Мутафчийски е предложен

за началник на ВМА

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за назначаването на полк. Венцислав Мутафчийски за началник на Военномедицинска академия и главен лекар на въоръжените сили. Предлага се той да бъде удостоен и със званието „бригаден генерал“.

Полк. проф. д-р Мутафчийски, д.м.н., е заместник-началник на ВМА. С президентски указ от 3 май 2017 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на Военномедицинската академия.

Акад. проф. д-р Петър Червеняков е предложен

за удостояване с орден „Стара планина“

Правителството предлага на Президента на Република България да издаде указ за награждаване на акад. проф. д-р Петър Червеняков, д.м.н., с орден „Стара планина“ – първа степен, за изключително големите му заслуги за медицинската наука и практика и за съществените му постижения в областта на гръдната и сърдечно-съдовата хирургия.

Акад. проф. д-р Петър Червеняков е гръден хирург с дългогодишен опит и уважаван преподавател, който в продължение на 35 години е бил републикански консултант по коремна и гръдна хирургия. Член е на Научното хирургично дружество, на Българската асоциация по гръдна, сърдечна и съдова хирургия, на Съюза на учените в България. Той е първият български професор, поканен за учредител на Европейската асоциация по сърдечно-гръдна хирургия.

Като преподавател и учен акад. проф. д-р Петър Червеняков се ползва с голям научен авторитет. Участвал е в редица международни конгреси в Германия, Великобритания и Русия. Автор е на 310 публикации, три монографии, две изобретения, 12 рационализации, 40 нови внедрени оперативни метода. Разработва в експеримент и внедрява в клинична обстановка нови съвременни методи за хирургично лечение на белодробните и медиастиналните заболявания.

Консултирал и оперирал е в 52 лечебни заведения в България, Русия, Либия, където е бил главен хирург-консултант в продължение на 12 години, Чехословакия и Република Македония. Извършил е над 30 000 операции и асистенции. Въпреки навършените 92 години, акад. проф. д-р Петър Червеняков продьлжава и до днес своята активна дейност в хирургично отделение.

Носител е на орден „Св. Св. Кирил и Методий“ – първа степен, медал „За заслуга“ и други отличия и награди.

Хроничните незаразни болести са основен проблем за здравето на българските граждани

Основно предизвикателство за здравето на гражданите и приоритет за бъдещи активни интервенции са хроничните незаразни болести, които са основни причини за смърт и намалена работоспособност. Това е един от изводите в одобрения от правителството годишен доклад за състоянието на здравето на гражданите. Посочва се, че най-голям негативен дял имат болестите на органите на кръвообръщението, в т.ч. мозъчно-съдовата болест и злокачествените заболявания. Те формират и най-големия дял от т. нар. предотвратима смъртност, която ежегодно отнема живота на над 20 000 души у нас.

В доклада се отбелязва, че прилагането на целенасочени политики по отношение на тези основни групи заболявания може да доведе до значителни подобрения на индивидуалното и общественото здраве, още повече, че тяхна основна характеристика е пряката им обвързаност и повлияност от факторите на външната среда и начина на живот.

Докладът анализира здравното състояние на гражданите през 2016 г., извършените дейности и разходваните средства за изпълнение на основните цели и задачи в областта на здравеопазването. Направен е анализ на основните показатели за здравното състояние на населението и факторите, произтичащи от демографското състояние, социално-икономическите условия, околната и трудова среда, както и начина на живот. Документът разглежда изпълнението на Националната здравна стратегия 2020 за 2016 г. Подробно е представено въвеждането на Национална здравна карта със задължителен характер и свързания с нея механизъм за селективен подбор от страна на НЗОК на лечебни заведения, с които публичният фонд сключва договори. Анализирано е преструктурирането на основния пакет здравни дейности, заплащан от бюджета на НЗОК, с разширяването на дейностите в областта на промоцията и профилактиката на заболяванията, извеждане на болнични дейности за извършване в амбулаторни условия, създаване на условия за развитие на дейности по продължително лечение и въвеждане на изисквания за осигуряване на комплексна диагностика, лечение, рехабилитация и наблюдение на определени категории заболявания. Разгледани са още регламентирането на интегрираните здравно-социални услуги за деца и възрастни, които да се осъществяват от лечебни заведения, както и промените в регулацията на лекарствения сектор, които доведоха до подобрено ценообразуване, договаряне на отстъпки и въвеждане на оценка на здравните технологии.

Според доклада, данните за здравното състояние на населението като цяло показват трайни подобрения, свързани с намаляване на смъртността и заболеваемостта, особено в младите възрастови групи. Макар че страната ни все още изостава в сравнителен план по много от средноевропейските показатели, се установяват обективно отчетени тенденции за динамичното подобрение на показателите. Прави се извод, че резултатите от дейностите по Националната здравна стратегия 2020 през първата година от нейното действие са положителни, а поставените цели и формулираните приоритети и политики съответстват на идентифицираните предизвикателства пред здравето на гражданите.

Правителството прие стратегия

за намаляване риска от облъчване от радон

Правителството прие 10-годишна Стратегия и петгодишен Национален план за действие за намаляване риска от облъчване oт радон.

Радонът е естествен източник на йонизиращо лъчение и има най-голям принос за вътрешното облъчване на населението в световен мащаб. Това облъчване води до повишен риск за развитие на рак на белите дробове, като рискът е пропорционален на средната концентрация на радон и на времето на облъчване. Световната здравна организация определя радона за втори по значимост фактор, предизвикващ рак на белия дроб след тютюнопушенето и фактор номер едно за хора, които никога не са пушили.

Основна цел на Стратегията е намаляването на колективния и индивидуалния риск за българското населението от облъчване от радон в сгради. Мерките в двата документа предвиждат да бъдат прецизирани видовете работни места под земната повърхност, както и в райони, където се изискват измервания въз основа на оценка на риска. Ще се установява степента на облъчване от радон в сгради с обществен достъп, училища, детски градини, болници и т. н. Предстои да бъдат разработени насоки относно методите и инструментите за извършване на измервания и за предприемане на мерки. Ще бъдат утвърдени подходите и критериите, които да се използват за определяне на зони за места с потенциално високо облъчване от радон. Въвеждат се и правила за прилагането на превантивни мерки при строеж на нови сгради, както и коригиращи мерки – за сградите в експлоатация.

Предвидено е и разработването на комуникационна стратегия за повишаване на обществената осведоменост и за информиране на работодателите и служителите за рисковете от облъчване от радон.

Наблюдава се понижаване на броя

на безстопанствените кучета от 2013 г. насам

Правителството прие отчет за изпълнение на общинските програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета на територията на България за 2016 г.

Общият брой на безстопанствените кучета, получен при събиране на данните от всички общини, е 25 861. През 2013 г. те са били 35 383. За 2016 г. се отчита незначително повишаване на броя им – с 0,97% или 733 повече, от този през 2015 г.

През 2016 г. се отчита увеличаване на броя на регистрираните приюти в страната – 44, в сравнение с 2015 г., когато са с три по-малко.

Наблюдава се трайна тенденция на увеличаване броя на регистрираните и въведени в интегрираната информационна системата ВетИС домашни кучета през 2016 г. – 33 882. През 2015 г. техният брой е бил 29 215.

Правителството одобри мерки за намаляване

на корупцията при налагане на глоби

Правителството одобри мерки за намаляване на корупционния риск при налагане на административните наказания, най-разпространени от които са глобите и имуществените санкции. Мерките са предложени от Междуведомствената работна група, създадена със заповед на министър-председателя.

В шестмесечен срок министрите и председателите на държавните агенции ще трябва да изготвят анализ на административно-наказателните разпоредби на законите, за чието изпълнение отговарят пряко или чрез второстепенните си разпоредители. Въз основа на него ще се подготвят предложения за законодателни промени. До независимите комисии и еднолични органи, създадени със закон, ще бъде отправена покана също да направят такъв анализ. Идентифицираните принципни слабости в нормативната уредба ще бъдат изпратени и на общинските съвети, за да ги подпомогнат при приемането на наредби, които уреждат административните нарушения и наказания.

Като слаби места в законодателството може да бъдат определени, например, съществуването на няколко контролни органа за едно и също нарушение, без ясни или с припокриващи се пълномощия; неясни текстове, които позволяват различни преценки дали е извършено нарушение; необосновано широки диапазони между минималния и максималния размер на санкциите, които дават възможности за субективизъм при определяне на наказанието и т. н.

Работна група, създадена от вицепремиера по правосъдната реформа, ще трябва да изготви предложения за промени в Закона за административните нарушения и наказания след широки предварителни консултации със заинтересованите институции. Промените ще бъдат насочени към въвеждане на определения за основни понятия в Закона като „маловажен случай“, „повторно нарушение“, „системно нарушение“, с цел недопускане на противоречиво прилагане, както и към уреждане на възможност за контрол върху незаконосъобразните резолюции за прекратяване на административнонаказателни производства, въпреки безспорно извършено нарушение. Ще се обсъди и възможността да се ускори производството по административното наказание и изпълнението на наложените мерки, когато нарушението бъде признато от извършителя и не се оспорва пред съда, чрез сключване на споразумение и налагане на санкция в по-малък размер, точно определена със закон. За да се защити общественият интерес и да не се допуска използването на нормативната уредба за корупционни практики, критериите за сключване на такова споразумение ще са ясно и изчерпателно изброени. Ще бъдат обсъдени и забрани за сключването му – например в случаите, когато са застрашени животът или здравето на хората или е увредена околната среда; когато на нарушителя са били налагани наказания или санкции за същия вид нарушение за определен период; когато спрямо нарушителя са прилагани принудителни административни мерки за последната година; когато спрямо нарушението има обществено възмущение.

В тримесечен срок следва да се разпише и концепция за създаването на централизиран регистър на административнонаказателните производства, включително съдържанието, поддържането, вписването на постановления в него.

Приет е планът за действие с мерките,

произтичащи от членството на България в ЕС

Правителството прие План за действие за 2018 г. с мерките, произтичащи от членството на България в Европейския съюз. В него са включени 189 мерки, свързани с изготвянето на нормативни актове, въвеждащи изискванията на директиви на ЕС със срок на транспониране през настоящата година и до края на април 2019 г. Разписани са също все още невъведени директиви и рамкови решения. Планът съдържа и мерки, свързани с подготовката на българските позиции за 96 заседания на Съвета на ЕС.

Приет беше и доклад за изпълнението на Плана за действие за 2017 г. От съдържащите се в него 217 мерки са изпълнени 150, в плана за 2018 г. се прехвърлят 59, а за осем мерки е преценена отпаднала необходимост от изпълнение. От неизпълнените мерки 20 са свързани със стартирали процедури за нарушения. Правителството възложи на съответните министри да предприемат действия за преодоляване на закъсненията и подобряване на координацията между отделните ведомства с цел своевременно въвеждане на директивите и недопускане стартирането на нови процедури за нарушения срещу страната ни.

Планът за действие, който Министерският съвет приема в началото на всяка година, е важен инструмент за проследяване на навременното изпълнение на задълженията на България, произтичащи от действащото законодателство на ЕС, и за предотвратяване на евентуални процедури за нарушение. Изпълнението му се отчита ежемесечно в рамките на Съвета по европейските въпроси и на всеки три месеца – пред Министерския съвет.

В Бургас се открива филиал

на Националната художествена академия

Правителството прие постановление за откриване на филиал на Националната художествена академия в Бургас. Решението е взето по предложение на ръководството на висшето училище и въз основа на положително оценен от Националната агенция за оценяване и акредитация проект.

Във филиала на академията ще може да се обучават 300 студенти по специалности от професионално направление „Изобразително изкуство“ за придобиване на висше образование на степените „бакалавър“ и „магистър“.

Откриването филиала е обосновано от изразената обществена потребност от творчески кадри в община като Бургас – културно средище с много млади хора, с динамично развиващи се туризъм, производство и услуги. Наличието на структура на висшето училище ще допринесе за задоволяване на нуждите от кадри с творчески професии – специалисти в областта на изящните и приложните изкуства, дизайна, консервацията, реставрацията и изкуствознанието.

Одобрени са промени в диференцираните нормативи за издръжка на обучението на студенти

Правителството одобри промени в начина на определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучението за един студент по професионални направления.

Необходимостта от корекция на съотношенията в нормативите между отделните професионални направления възниква от създадения към момента дисбаланс във държавното финансиране. При сегашните коефициенти се формират излишъци на средства при финансирането на определени професионални направления като „Медицина“, „Стоматология“ и „Фармация“ и се наблюдават съществени дефицити на средства в определени области на висшето образование (педагогически, хуманитарни, технически и изкуства). Освен това, те не изразяват себестойността на образователния процес на обучаващите се.