Големи земетресения по българските земи е имало през I, IХ, ХVI, ХVII, ХVIII и началото на ХХ век.
Най разрушителното е на 18 септември 1858 г. в София . Според историческите източници то е с магнитуд около 9-а степен по Рихтер.
Системни наблюдения на земетресенията в България започват през 1892
г., когато е основана Сеизмологичната служба към Централната
метеорологична станция (ЦМС) в София.
Регистрирането с уреди на земетресенията датира от 1905 г., когато е монтиран сеизмограф, тип „Омори-Буш“ в ЦМС.
България е с висока сеизмична активност – 97 на сто от територията й е застрашена от сеизмични въздействия
. Сеизмично-активните зони са: Крупник, Благоевградска, Софийска,
Маришка зона, Шабленска зона, районът на Велико Търново и Горна
Оряховица.
Най-силните земетресения в България през ХХ век
Само за първите 30 години на ХХ век в България е имало 11 земетресения с магнитуд над 6 .
31 март 1901 г. – Шабла и Калиакра – две земетресения с магнитуд 7,2 и 7,1 по Рихтер.
4 април 1904 г. – долината на р. Струма – две земетресения с магнитуд 7,1 и 7,8 по Рихтер.
Земетресението е най-силното в Европа за последните 150 години. Загиват повече от 200 души, разрушенията и щетите са огромни.
8 октомври 1905 – Струма – магнитуд 6,4 по Рихтер, 1908 г. – Велико
Търново и Горна Оряховица – магнитуд 7,0 по Рихтер, 15 февруари 1909 г. –
Ямбол – магнитуд 5,9 по Рихтер, 14 април 1909 г. – Горна Оряховица –
магнитуд 7,0 по Рихтер, 14 юни 1913 г. – Горна Оряховица – магнитуд 7,0
по Рихтер, 18 октомври 1917 г. – София – магнитуд 5,3 по Рихтер.
14 април 1928 г. – Чирпан – магнитуд 6,9 по Рихтер. Разрушени са
почти всички сгради в Чирпан и Борисовград (дн. Първомай). Седем хиляди
семейства остават без покрив, деформирани са жп линии, изменен е дебитът
на кладенците и изворите – за известно време изчезва Меричлерският
минерален извор.
18 и 25 април 1928 г.- Поповица и Гълъбово, Пловдивско – магнитуд 7,0 и 5,6 по Рихтер …
Двете земетресения засягат една седма от територията на България с
над 400 хил. души население. Една трета от Пловдив е разрушен. Загиват
към 120 души, над 1000 са ранени. Пострадали са над 240 села.
1942 г. – Разград – магнитуд 7,0 по Рихтер. Има масови разрушения, загиват 102 души.
30 юни 1956 – Шабла – магнитуд 5,5 по Рихтер.
4 март 1977 – епицентър Вранча (Румъния) – В 21.30 ч. е регистрирано
земетресение с магнитуд 7.2 по Рихтер. Силно е засегнат Свищов.
Срутени са блокове, под чиито развалини умират над 100 души. 3 ноември 1977 – Велинград – магнитуд 5,3 по Рихтер.
28 февруари и 7 декември 1986 – Стражица и Попово- магнитуд 5,1 и 5,7 по Рихтер.
При второто земетресение загиват трима и са ранени 80 души, 80 на сто от жилищата в Стражица стават необитаеми.
13 август 2001 г. – Ямбол и околните селища – магнитуд 4,3 по Рихтер.
Това е вторият трус за района (на 9 август е с магнитуд 3,5 по Рихтер).
13 август 2001 г. – Ямбол и околните селища – магнитуд 4,3 по Рихтер.
Това е вторият трус за района (на 9 август е с магнитуд 3,5 по Рихтер).
5 април 2002 г. – На територията на страната са регистрирани три
последователни земетресения в два епицентъра. Първото е в 16.14 ч. с
епицентър на около 130 км. югоизточно от София, между Пловдив и
Асеновград и магнитуд около 4 степен по скалата на Рихтер. Усетено е
по-силно на територията на област Пловдив и по-слабо в Кърджали, Смолян,
Хасково и Пазарджик.
В 17.22 ч. в същия район е регистрирано второ земетресение с магнитуд
около 3,1 по скалата на Рихтер, което е усетено в района на област
Пловдив. Третото земетресение е било в 16.20 ч. с епицентър на около 110
км. южно от София и с магнитуд около 3 степен по скалата на Рихтер.
Усетено е на територията на Югозападна България.
29 април 2002 г. – земетресение с магнитуд 4,0 по скалата на Рихтер с
епицентър на 140 км югозападно от София в района на Кюстендил. 18
декември 2003 г. В 1.15 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на
около 320 км. североизточно от София с магнитуд около 4,4 по скалата на
Рихтер е усетено в района на Шумен, Провадия и Варна. Има данни за
нанесени материални щети. Най-силно засегнати от земетресението са
селата Манастир, Житница, Староселец, Петров дол, както и градовете
Провадия и Девня. Пострадалите са настанени в общински и в обществени
сгради.
27 юни 2004 г. – В 14.54 ч. на около 80 км на юг от София е
регистрирано земетресение с магнитуд около четвърта степен по скалата на
Рихтер. Трусът е усетен в Дупница, Благоевград, Разлог, Кресна, Гоце
Делчев, Сандански и Банско.
10 септември 2004 г. – Земетресение в 20.46 ч. с епицентър на 15 км
северно от Пловдив между селата Труд и Калековец, на около 130 км в
югоизточно от София на територията на България с магнитуд около 4,2 по
скалата на Рихтер. Трусът продължава 5 минути и е усетен в Пловдив и
общините Куклен, Раковски, Родопи, Марица и Садово, където е бил около
10 – 15 секунди.
27 октомври 2004 г. – В 23.36 часа българско време е регистрирано
земетресение с епицентър на около 430 км. североизточно от София, извън
територията на страната. Земетресението е с магнитуд около 5.5 по
скалата на Рихтер. Няма жертви. Усетено е на територията на цялата
страна, с изключение на областите Благоевград и Кюстендил. Има нанесени
щети на сгради в Силистра, Разградска област, Русе, Плевен.
20 февруари 2006 г. – в 19,20 часа е регистрирано земетресение с
магнитуд около 4,2 по скалата на Рихтер с епицентър на около 200
километра в югоизточна посока от София, на територията на страната.
15 април 2008 г. – в 06.43 часа – земетресение с епицентър на около
170 км източно от София, на територията на страната, с магнитуд около
4,2 по скалата на Рихтер и е усетен в района северно от гр. Габрово.
12 май 2008 г. – в 13.12 ч. е регистрирано земетресение с магнитуд
4.3 по скалата на Рихтер с епицентър на около 270 километра
североизточно от София.
15 ноември 2008 г.
– в 22 часа и 08 българско време е регистрирано земетресение с
епицентър южните квартали на гр. София, с магнитуд четвърта степен по
скалата на Рихтер и е усетено в района на гр. София.