ЗА ПРОШКАТА И ЗА ПАМЕТТА... - НДТ, Добрич, България

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-20 @ 10:02 EEST

ЗА ПРОШКАТА И ЗА ПАМЕТТА...

2018-02-19 @ 18:36 EET

Дeнят за прошка... Денят на лицемерната психоза отмина. Прощавам само на близки по права линия и най-много до първа по съребрена!
И то не на всички.

С приятелите се знаем, почитаме се и се разбираме. Не ни е нужна прошка! Какъв е този приятел, който ще те изиграе, измами, изостави заради своя изгода? Че и после да му простя?!
Всяка година се леят едни обществени псалми на опрощение. Прощаваме наляво и надясно. Леви на десни, десни на леви...
По християнски!
Но как да простя на извергите в дирекция на полицията, рязали плътта на баща ми и гасили цигарите си по тялото му?
Как?...
Бях 7-годишен, когато за първи път видях белезите от зарастналите му рани край минералния басейн в Баня, Карловско. Бях си счупил ръката предната година и социализма осигуряваше санаториално лечение на своите граждани. Всъщност, татко е лекувал своите болежки от травмите след мъчителните разпитите и инквизициите при топ инквизитора Гешев.
Тогава го попитах какви са тия чертички и оплътнени язви по него, а той дълго, дълго мълча, загърна ме в скута си и със сподавен глас ми каза: „Хайде да поплуваме, сине мой...” и ме цамбурна във водата. Навярно за да слее сълзите в очите си с минтералната вода, които си мислеше, че успял да скрие от седемгодишния си син... После, овладял вълнението си, със спокоен глас, гушнал ме в скута си, със зареян поглед в сеневата на Старопланинските склонове, с леко потреперващ глас промълви след тежка и и провлачена въздишка:
„Момчето ми, ще ти разкажа един ден, но сега нека се порадваме на топлото лято и живителната минерална вода. Когато аз бях на твоите години, не сме имали подобни хубави места за лечение и преживявания. Тогава през лятото ходихме да работим като чираци по разни дюкяни и работилници, за да изкараме парици за училището през септември и нямаше време за игри...”
Минаха години и в училище имахме урок за Септемврийското въстание. Бях само на 11 години. Тогава той пак ме гушна и започна онзи мъчителен разказ за лично преживяните издевателства над него като един от хилядите в съпротивата срещу изедниците на народа, който преди 4 г. ми го беше спестил.
И до днес си спомням влажните очи на татко. И белезите от зарасналите му, но още болезнени рани в моето момчешко съзнание. А вече са отминали 51 г.
Мога ли да забравя?
Мога ли да простя?
Нямам стоицизма на нашия Бог Исус Христос, но не съм и злопаметен. Просто все още имам памет.
Памет, която ме гори с гасените цигари по моя татко и по хиляди още борци за равенство и справедливост от извергите на „демокрацията” в монархо-нацистка България.
Памет, която не може на всички и за всичко да прости!
Не, не съм нито Христос, нито съм му равен. Нито съм с мания за велик, че да ме води мантрата за величието и божественото на опрощаването и прошката...
А на тез, които са им простили, от днес пак да започнат да мърсуват! Догодина пак ще има прошка... И пак ще тържествува. А вие?...
Бранимир ЯНКОВ

Сходни връзки
Още от Коментари

Stats