Новината, че 5-има хирурзи от МБАЛ – Добрич подават оставка, действително разбуни духовете вчера. Десетки наши съграждани коментираха – някои много емоционално, притесненията и изумлението си от факта, че Добричка област може да остане без Хирургично отделение. В тази връзка потърсихме за коментар двама от най-изявените добрички лекари, управлявали лечебното заведение в продължение на много години. Ето какво споделиха те:

ПРОФ. ЕНЧО КАЛЧЕВ: Просто съм изумен от факта, че хирурзите подават оставки, това е гибелно за болницата. Във всяка болница има основни отделения -  вътрешни болести, хирургия, акушеро-гинекологично, педиатрия. Това са специалности, които дават физиономията на една областна болница. 20 години съм я управлявал тази болница и ми е безкрайно болно, че се случва нещо подобно. Когато бях там, работехме 12 хирурзи, никой не отиваше навън, бяхме авторитетна болница с чудесна хирургия. Тези лекари, които сега подават оставки, са мои ученици, професионалното им ниво е много високо, явно става дума за проблем, тлял от години. Не може да се събудят и да решат нещо подобно, явно е имало диалог и не им е било обърнато внимание. Аз някога управлявах 21 милиона бюджет на болницата, но не можех да дам и 5 стотинки по мое лично усмотрение. Сега времето е друго, ръцете на управляващите лечебните заведения са развързани, друг е въпросът - какви са им възможностите. Сега главният лекар може да даде или да не даде, някога това беше немислимо. Трябва да има достойно заплащане на лекарския труд, това е факт. Иначе – какво се получава. Държавата харчи, за да изучи един специалист, а след това ги подаряваме на богатите държави тези млади, кадърни хора. Много-много ми е болно, едно основно отделение да абдикира колективно. Умът ми не го побира. Нашата болница беше на много-много високо професионално ниво.  Ние първи започнахме да правим безкръвни операции, във Варна нямаше такива, в Пловдив, в Русе нямаше…, само в София един колега правеше подобни интервенции. В една областна болница трябва да има всичко – Неврохирургия, Урология, Уши нос гърло, Офталмология… Не знам какви са реалните възможности, но знам, че трябва са се направи всичко възможно да се излезе от това положение, което е наистина бедствено положение!

ДОЦ. ТАШО ТАШЕВ: Язък за тази болница, която допреди 25 години - до закриването на Медицинския филиал, беше в тройката на Североизточна България, наравно с Плевен и Варна. Нашата болница беше инкубатор на лекари и медицински сестри… Не знам какво да кажа, освен, че става дума за недопустим абсурд, не може областна болница да остане без хирургия!

В късния следобяд разговаряхме с управителя на МБАЛ – Добрич, Д-Р ТРИФОН ЙОРДАНОВ, който заяви: „Няма да допуснем да се закрие стратегическо за цялата болница отделение. Ще направим всичко възможно, ще проведем допълнителни разговори с колегите. Друг е въпросът, че ще разчитам и на разбиране от тяхна страна, защото не бихме могли да удовлетворим на 100 процента исканията им. Те искат увеличение с по 400-500 лева на лекар. Само че – следвайки техния пример, започнаха да постъпват искания и от други отделения за подобни заплати. Това обрича болницата – само за около за 4 месеца ще влезем в просрочие… Надявам се, че разумът ще надделее. Освен това, искам да съм лоялен към евентуален бъдещ ръководен екип /б.ред. знаете, че има покана за свикване на извънредно Общо събрание на 21 март, на което да бъдат извършени промени в ръководството на болницата/ и към болницата като търговско дружество. Най-лесният изход за мен лично е да увелича заплатите. Колегите го заслужават. Но икономическото състояние на болницата не позволява. Искам читателите Ви да знаят и още нещо - всяко болнично звено - на базата на постигнати резултати, получава допълнително материално стимулиране. Става дума за 200 до 500-600 лева на месец, в зависимост от това - какво са заработили.  И това се изплаща всеки месец. И е сериозен материален стимул. Освен това, от първи януари заплатите в хирургията се увеличиха с по 100 лева на човек. И още - има  перспектива, ако действително се повиши стойността на клиничните пътеки, ще се повишат отново основните трудови възнаграждения. Сега аз излизам лошия, защото съм пред дилема - или влизаме в просрочия, или закриваме отделението. Това е, което мога да си позволя като икономическа рамка. Надявах са, имах виждането, че екипът на министър Ананиев, който се състои от здравомислещи икономисти, не би допуснал, не би предизвикал подобно извънредно общо събрание, след като съм им подал проекто-годишен отчет за дейността, знаят, че нямаме задължения, че Съветът на директорите за три-годишен период поддържаше добра финансова рамка. Мислех, че министърът - като финансист, би уважил положения от нас труд и усилия, които ни струваха много, в това число и нападки към мен - от граждани, от персонал… Но аз съм се грижил за устойчивото развитие на болницата и съвсем основателно очаквах добро отношение. Само 3 болници в държавата, сред които е и нашата, нямат просрочени задължения… Що се отнася до хирургията, не бих допуснал МБАЛ да остане без хирургия!

… Какво ще се случи, ще покаже близкото бъдеще. Интересно, че до снощи нито един от акционерите в МБАЛ – общините на територията на Добричка област, не беше проявил конкретен интерес, никой не беше попитал в болницата - какво става и до какво може да доведе онова, което става. Никой не беше предложил нито логистична, нито материална, нито чисто човешка подкрепа… Ето още една тема за размисъл, уважаеми читатели.