Уважаема госпожо председател на Народното събрание,
Ваши светейшества,
Уважаеми кметове и областни управители,
Уважаеми господа народни представители,
Ваши превъзходителства,
Уважаеми генерали, офицери, сержанти и войници,
Скъпи сънародници,
Събрали сме се днес на този див, чутовен връх, за да се преклоним пред
героите на българската свобода и да почетем нашето общо минало. Под
снега, в пръстта на Свети Никола, Околчица, Орлово гнездо и околните
редути лежат много кости. След 140 години трудно някой ще каже кои са
български и кои руски, но от тези кости е съградено скелето на нашата,
българската свобода. На руската и българската бойна слава. Шипка е
капитал от историческо достойнство, който няколко хиляди доблестни мъже
завещаха на всички нас, потомците, и който ние не бива да пилеем.
Скъпи сънародници,
През годините, в августовските жеги и в мартенските виелици, вие бяхте
тук, дори когато политиците ги нямаше. Защото вие знаехте, че с вашето
присъствие, с вашата почит, скрепявате историческата истина. Вие, млади и
стари, сте опълченците на историческата правда, които не допуснахте тя
да бъде поругана и низвергната. Към вас е моята човешка благодарност.
Благодаря на Негово Светейшество Неофит и митрополит Софийски и Негово
Светейшество Кирил, Патриарх на Москва и цяла Русия, за съслужението, за
мъдрите думи, за признателността и благодарността и за християнския
дух, който помни, но и прощава. Който осмисля свободата и извисява
човека. Християнският дух, в който саможертвата е път към свободата, тъй
както хекатомбата на Шипка отвори вратите за нашето национално
Освобождение.
Вечна памет за героите!
Вечна признателност към воините на Царя-Освободител!