През 2014 г. в Рим е създадено Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови”, което от следващата година е член на Асоциацията на неделните училища в чужбина, а от 2016 г. е едно от иновативните училища на България. Същата година то отваря врати и в гр. Нетуно, намиращ се близо до Рим, а през 2017 г. – и в Ладисполи. Девизът на училището е: „Даваме им криле, за да летят, и корени, за да се завръщат”. То се ръководи от Културна асоциация с идеална цел „Паралел 43”, създадена през 2014 г. Президент на Асоциацията е живеещата в Италия добричлийка Венета Ненкова.

Мисията на учебното заведение е „да предоставя качествено образование по български език, литература и родна история”. Затова „популяризирането на родния език, народните традиции, песните и културата на българския народ са  залегнали в основната дейност на училището”.

            Българското неделно училище си има и свое периодично издание: „Паралел 43” – вестник за култура, история и изкуство. Тази година, в навечерието на Трети март, то подготви и издаде интересен юбилеен лист, озаглавен „Български дневник”. Ето какво сподели Венета Ненкова, която е и един от редакторите на изданието: „По повод 140-годишнината от Освобождението на България от османско владичество ученици, преподаватели и родители от Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим се заеха с нелеката задача да възстановят страници от българската история, изследвайки архивите на папската печатна медия „Osservatore Romano”, която съществува още от 1861 г. Вестникът не разполага със свои кореспонденти на Балканите, но на своите страници отразява новини, изпращани от различни европейски журналисти. Статиите са безпристрастни и отбелязват събитията такива, каквито са. Имайки предвид целенасоченото манипулиране на историята по време на социализма, а след това и целенасоченото ѝ опровержение по време на демокрацията, българите в Рим  искат да дадат своя принос за чистото и безпристрастно представяне на фактите така, както са били представени от тогавашните свидетели на събитията, свързани с Освобождението на нашата България. Българското училище в Рим подготвя бюлетин, който ще бъде обогатен и през следващата година. Закупен е пълният архив на папската медия „Osservatore romano” за 1876 и 1878 година, който ще бъде внимателно проучван и превеждан. Целта е след завършване на изследванията да бъде издадена книга с ценните материали. Народният празник 3 март ще бъде отбелязан на паметника на Капитан Петко войвода в Рим, където учениците ще представят пред българската общност първите преведени архиви”.

            Юбилейният лист представя по дати, наистина в жанра на дневника,  ценни за нашата история сведения, публикувани на страниците на папската медия, която се позовава на чужди източници. Текстовете са илюстрирани с интересни гравюри от първия илюстрован седмичник във Франция –  вестник „Илюстрасион”. В изданието намират място например кореспонденции от 11 и 14 юни 1876 г., отразяващи събития в Северозападна България след Априлското въстание, както и проектът на граф Игнатиев за южнославянска федерация. Повечето от включените кореспонденции обаче са от знаковата за България 1878 г. и са центрирани около проблемите със сключения мирен договор, свикването на Велико народно събрание и избора на български княз. Според нас твърде интересен е един материал, озаглавен „Сключване на мирен договор”, който е бил публикуван на 2 страница в броя от 10 март 1878 г. на папския вестник „Osservatore romano”, затова ще го цитираме: „Кореспондентът на „Dayli news” телеграфира от Сан Стефано, че Добруджа ще бъде дадена в замяна на Бесарабия, стига Румъния да се съгласи, иначе ще бъде направено ново разпределение и българските бежанци ще могат да се върнат по домовете си; България ще стане автономна държава, управлявана от Княз, избран от Народно събрание, съставено от видни личности. Единствената рестрикция на Русия е, че князът не трябва да бъде член на която и да е управляваща царска фамилия в Европа. Репарацията (обезщетение), която България трябва да плати, няма да бъде фиксирана в първите две години и през това време да се вземат мерки за установяване на ресурсите  и доходността на страната. През този период руската армия да окупира страната с не повече от 50 000 войници. България няма да включва Одрин, нито устието на Марица, нито Солун. На юг ще включва Люле Бургас, ще има едно пристанище на Мраморно море в Кавала. Това увеличава значително България, което не беше предвидено на Конференцията в Константинопол през миналата година”. Както става ясно, дни след сключване на Санстефанския мирен договор темата е актуална в цяла Европа, а папската медия се оказва важен исторически източник, документиращ част от важните за България събития.

            Затова издаденият от Българското неделно училище „Асен и Илия Пейкови” в Рим  юбилеен лист е наистина уникален. Впечатляващи са също ентусиазмът и амбицията на ръководството на учебното заведение, което чрез учебната програма, с родолюбивата си дейност и печатните си издания се стреми да поддържа българщината сред нашата общност в Италия и най-вече у младото поколение, за да не забравя то своя корен.

Кремена МИТЕВА