Св. Четиридесет мъченици, са 40-те римски войници от арменската кохорта в гр. Севастия, Малка Армения (дн. гр. Сивас), принадлежаща към ХІІ легион, наречен още Fulminata, които след жестоки мъчения загиват за своята вяра в Христа през 320 г. Те пострадали в Севастия Минор по време на гоненията на Лициний започнали през 316 г. Най-достоверното отразява тяхното мъченичество Василий Велики в една своя омелия по време на техния празник, същата се явява и най-старото сведение за тяхното мъченичество. Според св. Василий тези 40 войници, макар и да нямали връзката на кръвта, имали сили силната връзка на ХІІ легион и вярата си в Христа, за която и вяра били арестувани. Въпреки поканата да се отрекат от своя Бог, те поддържали вярата си и за това били осъдени да замръзнат в леденото езеро до Севастия. Само един войник на име Мелитос се отрекъл и напуснал другарите си по вяра, излязъл от студените води и като отишъл да си вземе гореща баня, за да се затопли от рязката промяна на температурата, починал на място.

Светата православна църква особено почита паметта на светите 40 севастийски мъченици. Българският цар Иван Асен ІІ построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата над епирския деспот Теодор Комнин при с. Клокотница. Битката станала в деня на св. 40 мъченици – 9 март 1230 година. Победителят цар Иван Асен ІІ бил тържествено посрещнат от търновските граждани в с. Мерданя. В чест на тая среща край селото е бил построен манастир "Свети четиридесет мъченици", който и сега съществува.

Според народната традиция децата трябва да се отъркалят в тревата. Това обаче трябва да стане преди изгрев слънце. Това се прави за здраве. Въобще на този ден е на почит здравето на децата, тъй като те са най-уязвими от болести. На този ден се приготвят специални обредни питки наречени младенци. Този обреден хляб се намазвал с мед и така се раздавал по подобие на питките, които се раздават за здраве на Св. Харалампи. Това се прави с цел да се умилостиви баба Шарка. Едрата шарка някога е нанасяла големи вреди на хората, които са я боледували. Често пъти хората са умирали от тази болест. Но ако случайно човек е оцелявал, то той е бивал обезобразен от нея. Затова хората в миналото са се отнасяли със срахопочитание към нея.

Празникът на Свети 40 мъченици е свързан и с представата на българите за настъпващата пролет. Народната вяра гласи, че на този ден Господ забива 40 или 140 нагорещени шиша в земята. Той удря с тях земята за да се затопли. Тогава хората са смятали, че слънцето вече се обръща към лято. НДТ