БОГ ДА ВИ БЛАГОСЛОВИ, БЕЛИ ЛЯСТОВИЦИ С БЕЛИ ПРЕСТИЛКИ!
2018-04-06 @ 14:13 EEST
С наближаване
на празника на здравния работник 7 април, искам да споделя радостта и
уважението си към един изключителен отряд от бойци /в истинския смисъл
на думата/ бойци за здравето на нас – простосмъртните. Няма да занимавам
уважаемата аудитория с хленчове за моята болест, ще споделя само
най-важното. Бяхме с моя съпруг на постановката на Стефан Цанев
„Народа!!!“ - прекрасна игра, стойностни думи, актуални и днес, когато
болката ме връхлетя и сграбчи сърцето ми.
Почувствах се много зле, бях получила тежък кръвоизлив в окото, а кръвното ми беше 250 на 120. Осем дни преживях с такова кръвно, без да мога да пия дори вода. Наложи се спешно да постъпя в Първо вътрешно отделение на болницата в Добрич. Постъпвах за пръв път в болница. Бях се предала. Казах на съпруга си, че моите двама синове ме чакат на небето, мама, тати и сестра ми. Дни наред се бориха за живата ми – д-р Василева, д-р Тодорова, д-р Димитрова, д-р Жекова, лекари-стажанти. Нямам думи да опиша вниманието на всички медицински сестри. Всички – усмихнати, внимателни, отзоваваха се на исканията на всеки пациент. Просто чудо! Гледах и не вярвах какво се случва. Всеки един пациент беше обгрижван като кралска особа. Санитарите – облечени в дрехи, бели като пуканки, се грижеха за нас сякаш сме членове на семействата им. В отделението ми направиха изследвания, за които не съм и предполагала, защото търсеха „корена на злото“. А д-р Василева само усмихнато ми каза: „Ние никога не се предаваме!“ Трябва да присъствате на визитация в Първо вътрешно отделение и ще се убедите в правотата на думите ми. Д-р Станева наричаше болните „душице“, д-р Тодорова беше строга, но перфектна, д-р Димитрова - беше достатъчно да се усмихне по време на визитация и да „грейнат“ тръпчинките на лицето й. А д-р Жекова беше радост на очите ми, защото за всеки един от нас имаше топла дума. Ами момичетата от кардиология? Боже, каква скромност и всеотдайност! Чудеса! Целият този персонал всеки божи ден върши чудеса! Благословени да са! А когато се опитах да попитам - защо са избрали всеки ден да се борят със страданието, ми отговориха скромно: „Обичаме това, което правим!“. Колко беден е моят речник да изкажа благодарността – моята и на моя съпруг подп. о.з. Георги Димитров /който също се грижи за мен всеотдайно, но това е друга тема/. На вас, мили мои всички бели лястовички, поклон и благопожелания от цялото ми сърце! Бог да ви благослови и пази много-много дълги години - за куража, смелостта, честността и доблестта да останете в България, в Добрич, заради нас – бедните пенсионери, които във вашите очи сме вашите майки и бащи! ПОКЛОН! ОБИЧАМ ВИ! С уважение ЖУЛИЕТА КАЗАНДЖИЕВА-ДИМИТРОВА