Събота е. Слънцето грейна. Лек полъх на южен вятър. Пролет е. Но на какво мирише?
Софиянци обичат да се нервират и оплакват от трафика. Имат пари. Имат и по 2-3 коли. Защо да не си пътуват насам-натам... Какво толкова? Трафик! Да дойдат в Добрич. Трафик от време на време. Софиянци обичат да нервничат и да се оплакват от замърсения въздух. Има хора, много хора в София. Идват и нови. И коли, коли по улиците. И предприятия имат. И богати и бедни хора имат. Едни се топлят на ток, други - с дърва и въглища. И със стари гуми. И със скъсани долни гащи. С каквото намерят. Мръсен въздух. Да дойдат в Добрич. Заводи няма. Топлим се кой как намери, мнозина не се топлят. И да има пушек, вятърът го вее. Има и прах. Но националните медии са далеч. Така че тук всичко е наред. Софиянци обичат да нервничат и да се оплакват, че топлата вода е скъпа. Имат си топла вода. И студена си имат. И могат да се изкъпят, да си измият чиниите, да се изперат, дори имат удоволствието да отидат до тоалетната по голяма и малка нужда и да пуснат след това водата. Имат дори възможност да сменят пелените на бебетата си и да им направят тоалет. Ако не им харесва - да дойдат в Добрич. Вода няма. Някога има. Някога няма. Тук има. Там няма. Там няма. Тук има. И си общуваме по телефоните къде да се изкъпем. Къде да отидем по малка или голяма нужда. Как да си разменим шишета с вода, за да си наготвим. Започнахме да вадим бурета по балконите и да ги пълним с вода. По конституция ни се полага вода. Някои икономисват и прескачат до Кобаклъка /добричката гора/, за да си свършат онази работа. А и е патриотичен изблик. Тори се с естествен тор гората. Други издирват кафенета, където има вода, за да се облекчат... И не се знае ще има ли вода, кога, къде?... И ще повишат ли цената й пак? Знаем, че е започнал т. нар. воден цикъл. Започнала и подмяната на водопровода, от който изтича 90 процента от дошлата до Добрич вода... Но ние си я плащаме 100 %. Такъв е животът! Сега е време и ние да се оплакваме. Да хленчим. Да нервничим. Не, че има кой да ни чуе. Не, че има кой да ни види! Няма, няма.... Събота е. Вода няма от вчера. И преди два дни нямаше. Полъхва южен вятър. Из Добрич се носи лек мирис на... И добричлии бягат да се спасяват по лозя, по села, някои дори по морето... С надеждата, че в понеделник вода ще има. Защото тогава хората са на работа. Поне тези, които не са безработни. Но пък сме житницата на България! И кокошките ни снасят понякога двойни яйца. По един жълтък за управляващите и опозицията. Димитър ДУКОВ