Европейската
имунизационна седмица е инициатива на Световната здравна организация. През 2006г. се провежда първата Европейска
имунизационна седмица.
Та
й цел е увеличаване на имунизационния обхват, особено сред трудно достъпните
групи от населението, чрез повишаване на информираността сред родители, здравни
работници, медии, управляващи за значимостта на имунизациите. Фокусът на
седмицата е насочен към имунизацията като лично право и споделена отговорност
за намаляване на неимунизираните лица ипремахването на „имунизационните джобове“, което ще спомогне за
напредъка към постигането на Глобалните цели за устойчиво развитие 2030 на ООН,
вкл. постигането на добро здраве.
Изпълнението
на Националния имунизационен календар е една от най-ефикасните мерки за защита
здравето на децата и за недопускане разпространението на опасни заразни
болести, водещи до висока детска смъртност.
Имунизационният
календар се актуализира непрекъснато, като стремежът е да се прилагат
най-оптималните схеми и да се включват нови високоефективни и безопасни
ваксинални продукти, в т.ч. и съвсем нови, срещу непокривани досега заразни
заболявания.
През
2007 г. живата полиомиелитна ваксина е заменена с инактивирана за всички приеми
на новородените и децата до 2 години, а от април 2008 г. се прилага
високоефективна комбинирана четирикомпонентна ваксина против дифтерия, тетанус,
коклюш (безклетъчен) и полиомиелит (инактивиран) на 6-годишните деца. От 2010 г. за новородените и
малките деца се въвежда петкомпонентна ваксина против дифтерия, тетанус, коклюш
(безклетъчен), полиомиелит (инактивиран) и хемофилус инфлуенце тип В, както и
пневмококова ваксина. От декември 2014 г. се прилага и шесткомпонентна ваксина.
Ежегодно
МЗ осигурява средства за закупуване на ваксини, които се предоставят на
общопрактикуващите лекари за безплатно имунизиране на всички български
граждани. Във всяка РЗИ функционира имунизационен кабинет, в който се извършват
безплатно задължителни имунизации на подлежащите лица, независимо от техния
здравноосигурителен статус. Освен това могат да се извършват и препоръчителни
имунизации на лица с повишен риск от заразяване или при пътуване в чужбина.
Благодарение
на дългогодишната и целенасочена политика за поддържане на високо имунизационно
покритие, в България са постигнати значими резултати по отношение на много
заразни заболявания - вариола, бяс, коремен тиф, дифтерия, тетанус,
полиомиелит, хепатит тип В в имунизационна възраст.
Свободният
избор на личен лекар изисква много лична отговорност и грижа за собственото
здраве и това на децата. Безплатната профилактика с ваксини пропускат най-често
лицата, които нямат избран личен лекар и често пътуващите зад граница.
България
е страна с доказан опит в имунопрофилактиката, но значителната миграция на
населението изисква допълнителни грижи в организиране на дейностите за
повишаване и поддържане на висок имунизационен обхват сред високо рисковите
групи от населението, с участието на държавните и общински институции, на
медицинските специалисти, на неправителствените организации и медиите.
Имунизациите трябва да се превърнат в
рутинен и непрекъснат процес, защото само тогава ползата от тях е не само за
отделния човек, предпазен от опасно заразно заболяване, а и за цялото общество.
·Имунизацията
спасява живот;
·Правото
на имунизация е право на всяко дете;
·Ваксините предпазват хората от
всички възрасти от опасни болести;
·Епидемиите
от заразни заболявания са заплаха за общественото здраве;
·Заразните
заболявания са смъртоносни, но те могат да бъдат контролираничрез имунизациите и
изкоренени;
·Имунизациите
са сред най-ефективните във финансово отношение медицински достижения, които
дават сигурен и траен ефект върху здравето на децата и поколенията;
·Здравните
работници са най-достоверният източник на информация относно ваксините;
·Повишаването на информираността ни за ваксините може да спаси
живот!
Всеки човек заслужава да бъде предпазен от
ваксинопредотвратимо заболяване и играе съществена роля в предпазването на
другите, избирайки да се ваксинира.