Илия Михайлов - председател на УС на сдружение "ЛРД Добрич" - гр. Добрич, член на УС на НЛРС на "СЛРБ", пред НДТ

– Г-н Михайлов, кое е за Вас най-важното откритие, което направихте след провеждането на 75-ата традиционна ловна вечеринка в Добрич?

- За мен голямото откритие беше по-скоро в навечерието на честването на 115-ата годишнина на ловното движение в Добрич, когато при подготовката на книгата за историята на ловното движение в Добруджа и по-специално в Добрич и нашето сдружение попаднахме на покана за организиране на ловна вечеринка, отправена към ловец от моето село Паскалево. В нея са дадени и условията за участие в нея по това време, които са изключително интересни. Между 11 и 16 януари 1943 г. се провежда и вечеринката. Оттогава започва и броенето на тази интересна инициатива, чието съдържание обогатяваме постоянно. В последната вечеринка, проведена на 16 март т.г. в Добрич, участваха над 450 души ловци и риболовци заедно със своите съпруги. Може да се каже, че в областния град вече няма ресторант, който да приеме всички желаещи да участват. Интересът е небивал. Музика и танци до полунощ. В тях участват всички. Настроението е превъзходно. Традиционно каним и нашите колеги от ръководствата на ловно-рибарските сдружения от областта, както и от Варна, Шумен, Силистра, Вълчи дол и др. Наши гости са и представители на Асоциацията на ловците и риболовците от гр. Констанца, Република Румъния, и от ловното сдружение в гр. Кавала, Република Гърция, с които имаме сключени договори за съвместна дейност.

Всичко е динамично и няма време за отдих. Използваме прекрасно възможността да направим отчет за годината, да наградим най-добрите ловно-рибарски дружини в стопанисването и ползването на дивеча. Обявяваме най-достойния за званието "Ловец на годината". Провеждаме томбола с многобройни и интересни награди. Всяка година инж. Цанко Николов, директор на държавното горско стопанство - Добрич, подготвя викторина с изключително интересни въпроси от областта на флората и фауната, които обогатяват всички. Осигурява наградите и лично ги връчва на отговорилите правилно.

Да, наистина провеждането на вечеринките е добра традиция, която съхраняваме с много любов, защото тя допълнително ни помага да се чувстваме наистина сдружени. В момента тече и един друг процес. Инициатори са ловците и риболовците от дружинката в село Житница, чийто председател е Георги Ламбов. Те за втора година проведоха семеен ловен събор в началото на пролетта. Всички участват в цялостната подготовка, в посрещането на гостите, в приготвянето на ястията и танците. Убеден съм, че скоро и други ЛРД от Сдружението ще поемат тази прекрасна инициатива. Искаме да убедим всички, че създадените отношения и високата степен на организираност на ловно-рибарското движение помагат за съхраняване и обогатяване на природата, на неговите традиции, за укрепване на другарството, приятелството и взаимопомощта.

– Какво значение за самочувствието на ловците има според Вас ловната униформа?

- На първо място униформата подсказва за принадлежност към определена общност или група. В някаква степен тя има и известен дисциплиниращ ефект, който е от изключително значение за нас ловците.

Категорично съм за униформата. Видял съм каква е практиката и в други страни, където ловците имат своя униформа. Това беше в Австрия, Унгария, Гърция и др. Техните представители идваха на изложенията със своите униформи, които носеха информация за съответната организация, лого, символи, надписи. Това е добре да се получи и при нас.  Може би един добър дизайн за мъже и жени, който да получи всеобщо одобрение и ако бъде на приемлива цена, ще ни даде възможност да имаме своя униформа. Добре е това да стане стъпка по стъпка, да се обмисли много добре, защото в крайна сметка става въпрос за средства. Може би трябва да започнем с представителите на националната организация, с щатните работници на Съюза и членовете на управителните съвети на сдруженията. Колкото до самочувствието – да, направената с вкус дреха ни кара да се чувстваме по-добре в нея.

– С какво Националният събор увеличава мащабите на регионалните срещи и какво ново добавя?

- Националните събори ни дават възможност да се срещнем, да осъществим контакти с колеги от всички краища на България, да научим за техните постижения, за добрите практики и традиции. В много от случаите по време на тяхното провеждане запознанствата преминават в трайно приятелство. Отделни ловци или цели ЛРД си гостуват за обмяна на опит. Научаваме много едни за други. Дори да вземем само духа на събора, пак си струва да подкрепяме провеждането на тази проява. Участвал съм във всички Национални събори, проведени през последните 20 години. От Осмия, състоял се в местността Карандила край Сливен през 1994 г., до Дванадесетия – в Плевен, през 2013 г. В Сдружението с нетърпение очакваме участието ни в предстоящия Тринадесети национален ловен събор, който ще се проведе в гр. Карлово на 30 юни т.г., посветен на 120-годишнината на Националното ловно-рибарско сдружение "Съюз на ловците и риболовците в България".

По примера на националните започнахме провеждането на събори на Сдружението и регионални събори. Така увеличихме възможностите за общуване и  популяризиране на нашата дейност. В регионалните събори на сдруженията участват не само нашите членове, техните семейства и приятели. Особено искам да подчертая присъствието на младите и най-вече на децата. Работата с тях днес е сред основните ни задачи. В тази връзка съборът е още една възможност да отчетем пред обществеността дейността си, да стимулираме най-добрите. Провеждането на състезания прави още по-атрактивни срещите ни, а чудесната атмосфера се допълва от музиката и танците. В този дух премина и първият регионален събор през 2017 г., чийто домакин бе сдружение "ЛРД Добрич" - гр. Добрич. От 2013 година датира сътрудничеството ни с всички останали сдружения в област Добрич и сдруженията в Силистра и Вълчи дол. Работим чудесно, обменяме опит и по този начин пренасяме задружността сред всички ловно-рибарски дружини в организациите. Съгласно подписания договор за сътрудничество се редуваме в провеждането на регионалните събори. Така постигаме по-голяма ефективност при изпълнение на задачите, които решаваме ежедневно.   

– Вие сте участник във всички международни асамблеи на CIC през последните години. Какви мисли и чувства Ви вълнуват, когато сравнявате българския ловец с ловците от другите страни? Какво ни липсва и с какво имаме пълно право да се гордеем?

- Имах прекрасната възможност да участвам във всички асамблеи на Международния съвет по лова и опазване на дивеча (CIC), които се проведоха в различни части на света: Санкт Петербург, Кейптаун, Прага, Братислава и Будапеща, Милано, Правец, Брюксел, Монтрьо. От 3 до 6 май т.г. в Мадрид предстои провеждането на 63-ата Международна асамблея, на която също съм делегат.

Искам добре да се разбере, че провеждането на Международните асамблеи не е просто събиране на хора с туристическа цел. Няма такова нещо. Всеки такъв форум работи по определена предварително тема. Така например основната тема на 62-ата Генерална асамблея на Международния съвет по лова и опазване на дивеча, на която България бе домакин през 2015 година в Правец, бе "Здрава природа – здрави хора". В дискусията се включиха изключително авторитетни фигури и научни работници от целия свят, които обосноваха стремежа на Световната организация на ловците да изгражда стабилни партньорства между здравните и ловни организации, за да хармонизира и развива комуникациите на държавно и глобално равнище с цел опазване здравето на дивата природа и хората. Обсъди се изключително важното партньорство с ветеринарните служби за разкриване на редица заболявания, което е от огромно значение за цялото общество, както и за съхраняване на биоразнообразието, безопасността на храните и сигурността на човешкото и животинско здраве. В крайна сметка идеята е обсъжданите въпроси по време на асамблеите да стигнат до редовите ловци и цялото общество. В тези усилия наш партньор е и Световната организация за опазване здравето на животните, което в днешния ден при огромната динамика на проблематиката означава подобряване на възможностите при сътрудничеството между ловните и ветеринарни организации на национално ниво. В това отношение работата на редовите ловци, на ловно-рибарските дружини и сдруженията по места е от изключително значение. Това следва да се осъзнава все по-пълно.

Точно по време на асамблеите се обсъждат разнообразните възможности за свързване на ловната практика с изучаване на традициите на всеки народ, посещенията на музеи и исторически обекти, за работата с младото поколение и особено с децата при тяхното общуване с природата. Целта е реалните действия да не стигат само до практикуването на ловния и риболовния спорт, а да се създават предпоставки за мислене и действия в областта на опазване на природата, изучаване на културата, на обществото и икономиката.

Убеден съм, че ползата от тези най-високи форуми е огромна, защото те очертават пътя ни напред в стремежа за признаване от ЮНЕСКО на лова за световно културно наследство. Как иначе да обясним факта, че по света има 2000 ловни музеи, които се посещават от 120 000 души дневно. Каква по-добра реклама и висока оценка за цялостната ни дейност?!

С всекидневната си работа членовете на нашата организация доказват, че една от най-древните човешки дейности, каквато е ловът, продължава да влияе благотворно на хората в общуването им с природата. Дори само това е достатъчно за самочувствието ни, че вършим нещо полезно за природата и обществото.

 Николай МИРЧЕВ