И едните, и другите имат право.
Опозицията да протестира, властта – да брани това, което е завоювала.
Проблемът
е в хората. В тяхното усещане за собственото им битие. И гневът, който
ги обзема. Въпреки отчетите на Горанов за икономически възход и
инвестиционен подем, гневът бълбука. И ако ГЕРБ са загубили сетивата да
го чуят, изненадата им ще дойде, без да я усетят. Ситуацията в страната
показва, че искрата на напрежение може да пламне неочаквано.
Хората с увреждания и майките на деца със специфични потребности няма
какво да губят. Те са силата на безсилието! Те се превръщат в сериозна
организирана съпротива на властта. В първомайския протест репортерката
на Канал 3 Ива Капкова улови две майки, чийто гняв срещу държавата изби в
сълзи пред тв камерата и признанието, че отглеждат децата си в бебешки
колички „трета употреба“! Тези сълзи са потвърждение на онзи злокобен
надпис на черните фланелки "Системата ни убива", който уплаши
парламента. Но вместо зрялост и адекватност политическият ни елит показа
високомерие и бездушие, от една страна. От друга – безхаберие и липса
на рефлекс. От трета – отсъствие на властови механизми, за да реши
проблемите - не на парче и не с подаяния.
Давам пример само с
този протест, който най-дълбоко „бръква“ в сърцето. В страната обаче
протестите са ежедневно, по различни поводи, с различна насоченост, но с
едно и също гориво – недоволство. Увеличават се като черпят сили и
взимат пример един от друг. Ако те се фокусират в един общ вектор, ако
припознаят общи водачи, ако окрупнят исканията си, пред правителството
наистина ще изникне сериозен властови проблем.
Ако си спомним
първият мандат на Борисов беше белязан с масовите и продължителни
протести срещу Търговското споразумение АСТА – (януари.фувруари-март
2012), които обхванаха цялата страна. Година по-късно недоволството
отново се изля по улиците на десетки градове срещу сметките за ток и
парно. На 11-тия ден Борисов хвърли оставка с мотива "Не мога да гледам
окървавен „Орлов мост”. Оставката на второто правителство дойде сред
загубата на президентските избори. Сега точно година след клетвата на
кабинета "Борисов" 3 премиерът отново чу под прозорците си виковете
"Оставка", а „Дондуков“ бе почернял от множество.
Тактиката на
правителството сега е да се удовлетворяват всички искания на
протестиращите. С даването на пари се печели политическо време, но това
не означава, че управлението е стабилно и перспективно.
Животът в България сякаш се движи по две паралелни писти. От една
страна властта казва – имаме най-ниска безработица и доходите растат,
от друга – Евростат отчита, че една трета от българите живеят в бедност,
а държавата е с най-висок за страните от ЕС размер на корупцията. Между
тези две реалности живее обикновеният българин. И той е недоволен.
Защото все повече гледа с очите на европейците и вижда, че виртуалната
реалност се разминава с действителността и усеща на гърба си колко сме
далеч от европейските стандарти.
Третото правителство на
Борисов влиза във втората си година. Той и екипът му ще сложат в
кариерните си кошници девет години управление! През май Борисов ще
постигне рекорд в нашата история след 1990 година и ще задмине Стефан
Стамболов в класацията на най-дълго управлявалите министър-председатели
на България.
Стамболов очерта пътя на модерното европейско развитие на България.
Днес България ръководи модерна и богата Европа, но си остава най-бедната ѝ държава с най-бързо изчезващата нация.
Това трябва да е камбаната, която всеки ден да бие в триъгълника на властта.
Защото всичко друго се отмине - славата, отчетите...
Но ако майките не могат да отгледат децата си, ще е проклятие, от което няма спасение!
Валерия Велева
- Валерия Велева: СТРЕСНЕТЕСЕБЕ!
- Да пазим циганите, а Левски – кучетата го яли!
- Мислете за Цецка Цачева като за бъдещ президент
http://epicenter.bg