В Международния ден на музеите – 18 май,
когато служителите на галериите и музеите отбелязват своя професионален
празник, Регионален исторически музей-Добрич, празнува и своята
65-годишнина.
Това е една изключителна плодотворна възраст, в която натрупаните знания, умения и опит започват да дават най-ползотворни резултати. В продължение на 65 години няколко поколения мъдри и мотивирани музейни специалисти са работили сърцато и всеотдайно, за да издигнат основите на една от най-авторитетните културно-просветни институции в нашия град. Настоящата 2018 г. започна динамично за РИМ-Добрич, тъй като от месец януари България пое председателството на Съюза на Европейския съюз и възприе важната роля на културата като ресурс. Активният диалог на Времето, Културата и Цивилизацията провокира различни мероприятия и събития, в които нашият музей изигра значима роля за популяризирането на културното наследство на Добруджа на регионално и национално ниво. Гостуваме в Софийска градска галерия, а съвместно с РИМ-Силистра „разлистваме“ пожълтелите ръкописи от времето на Българското възраждане. Буквално преди дни в Дом-паметник „Йордан Йовков“ бе представена монографията „Планът за преобразяване на Южна Добруджа“ (1951-1956 г.)“ на нашия колега доц. д-р Цветолин Недков. Основен акцент обаче в тазгодишните културни прояви на музея са събитията, свързани с годишнината, онасловени „Пътуване през времето“. Едноименна фотодокументална изложба ще представи „живота на музея“ от раждането му до ден-днешен в Европейската нощ на музеите – 19 май от 17.30 ч. По този повод РИМ-Добрич издаде и специален вестник – „Юбилеен лист“, който не само разказва историята на институцията, но изгражда цялостния музеен организъм, в който „пулсира времето“ на Добруджа. Пред любознателния читател се разкриват непознати хоризонти, които представят РИМ-Добрич като достоен хранител на историята на нашия край. Единствено музеят в Добрич притежава праисторическа колекция с находки от археологическия комплекс край Дуранкулак, внушителната колекция „Добруджанският въпрос (1878-1940г.)“ от снимки и документи, съхранява най-богатите фондове „Йордан Йовков“, „Адриана Будевска“... Разбира се, зад всичко това стои добротворството на първите музейни специалисти, поставили началото на археологическите проучвания в Южна Добруджа, но и на нашите колеги археолози, които достойно вървят по стъпките им, дори надграждат и доразвиват предишни идеи и проекти, както например социализацията и включването на значимите археологически обекти в туристически маршрути. Надникнахме през вратата на Лабораторията по консервация и реставрация, в която усърдието на компетентните специалисти остава в сянка, но именно те „съживяват“ всяка една от находките и проправят пътя ѝ от теренните проучвания до музейната витрина, за да може един ден артефактът сладкодумно да разказва на питащите очи късчето история, което носи. „Посъбеседвахме“ и със специалистите от отдел „Възраждане“, благодарение на чийто усърден труд са събрани интересни данни за занаятите в Добруджа, издирени са ценни документи и епиграфски паметници. Най-голям е приносът им при издирването, проучването, съхраняването и популяризирането на иконното наследство на Добруджа, което разкрива индиректно силната вяра и упование на добруджанеца в несретната му съдба. Продължаваме със „специализираните беседи“ и се озовавааме при отдел „Етнография“, чиито внушителни колекции ни пленяват с колорита и багрите на традиционното женско облекло, както и с богато орнаментираните накити от края на ХIХ и нач. на ХХ век. Пристъпваме през прага на „Нова и най-нова история“, защото там е съсредоточен основният фонд на музея – около 110 хил. веществени и документални материали от Освобождеието до наши дни. Разбира се, историците ни представят своите многобройни колекции, които са не само уникални, типологизирани, но и „регионално-национализирани.“ Не може без „Природата на Добруджа“, възпяна със средствата на изобразителното изкуство и словесните похвати. А заговорим ли за слово, открехваме вратата на Литературата, чийто безсмъртен син Йордан Йовков въздигна Антимовски хан в българската литература, а добруджанци построиха за него вечен дом. „Консултациите“ ни с музейните специалисти подсказаха и други важни задачи, които музеят изпълнява – организация и участие в научни форуми, работа по проекти, разширяване на диалога с музейните публики. Знаем, че паметта за имената, за делата и за истината са важни не само за историята, не само за вчерашния ден, преди всичко те са важни за днешния ден и за утрешния ден. Отшумяват години, десетилетия. Времето е най-сигурният критерий за всяка духовна ценност. Според мярата за живота на една културно-просветна институция, всяка годишнина означава история, опит, традиции. Магдалена ТРИФОНОВА Уредник на Дом-паметник „Йордан Йовков“