Голям православен празник и страховито поверие днес
2018-05-28 @ 13:15 EEST
В представите на християнската вяра Свети Дух дава живот на тварите и
освещава човешките души и тела. Той се изобразява като гълъб в
църковните стенописи и книги. А в народните поверия се казва, че от този ден започва т. нар
Русалска седмица, когато нечистите и зли сили излизат сред хората.
Затова се провеждат различни обреди с цел да бъдат омилостивени и
прогонени. Според поверие от Северна България русалийките са душите на
млади удавници, които прелитали отвъд Дунав във вид на бели и жълти
пеперуди.
Православната църква отбелязва днес Свети Дух. Празникът се чества в
понеделник след Петдесетница, когато на петдесетия ден от Господното
възкресение Дух Свети слязъл над апостолите във вид на огнени езици и ги
обдарил с благодатните дарове.
Днес църквата прославя Светата Животворна Троица - Бог-Отец, Бог-Син, Бог-Дух Свети, които имат равно достойнство.
Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но
произлиза от Него. Тази Божествена тайна Православната църква не се
решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на
човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и
много тайни остават за нас зад непроницаема завеса.
Според Евангелието на Матей Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни,
украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро,
плодоносно, създаващо добри плодове. Плодовете на Духа, по думите на
апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост,
милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание.
През тази седмица домовете трябва да бъдат украсени с цветя, пелин и орехова шума, за да се осигури плодородие,
здраве и семейно благополучие през лятото, а злото да стои надалеч и да
се предпазят хората от болести през лятото. Вярва се, че който се
разболее, трудно ще оздравее. Жените днес не трябва да перат или предат.
Забранено е и спането на открито, за да са здрави хората през летните
месеци.
За повечето българи Свети Дух е поредният църковен празник и
малцина си спомнят, че преди повече от половин век той е имал същото
значение като Деня на славянската писменост и култура 24 май и Деня на
народните будители 1 ноември.
В периода от 1912 до 1918 г. България участва в три войни, които имат
за цел обединението на страната. Две от тях Втората Балканска (1913) и
Първата Световна (1914-1918) завършват с национални катастрофи. Идеалът
за обединение е изгубен. По-голямата част от Македония, нейният
Вардарски и Егейски дял, населени с компактно българско население,
попадат съответно под сръбско и гръцко владичество. Затворени са
българските училища и църкви. Стотици хиляди българи са прогонени и
стават бежанци в старите предели на България.
В отговор ВМРО се вдига на въоръжена борба с окупаторите. В тази
напрегната обстановка българите започват да честват Свети Дух като Ден
на Македония и падналите български герои. Между двете световни войни
Свети дух се отбелязва с многохилядни шествия, в които участват както
елитът на македонските българи, така и бежанците, прокудени от своите
родни домове.