Точно в 10 часа внушителна група от активни членове слепи и слабовиждащи хора се отправихме  към дъбовата гора, която се намира само на 4 километра от града, наречена Кобаклък, което в превод от турски означава изкуствено залесена гора. За нас - любителите на по дълги разстояния, неведнъж е представлявало  лесна дестинация, но този път ни помогна автомобилнияттранспорт . Пристигнахме. С няколко хвалебствени думи за спортния дух и спортното тяло председателят на „ХобиСклуб” откри спортния полуден. На групички  с придружители се отправихме към базата „Добруджанска гора”. Няколкото километра пеша се отразиха уморително, но със сигурност здравословно, благодарение на кристално чистия горски въздух.  След кратка почивка темпото бе подновено от другите игри и физкултурни упражнения, поднесени от Веско Михайлов. Функцията на главен  съдия и определянето на точки по отделните дисциплини възложихме на безпристрастната Иванка Боянова, с помощник Стоянка Николова.  „Най- голямото ни затруднение бе при определянето на точки за танците - споделиха те. - Защото всички танцувахме добре.“  Видимо се отличиха в танците:  Георги Милев, Димитричка Дамаскинова,  Руска Добрев, Коста Димитров, Веско Михайлов, Данка Василева, Светла Стоева, Магда Благоева, Марин Николов, Жана Петрова, Росица Русева, Илия Найденов и др .

През цялото време фотоапаратите на Михаил Панчев и Росица Русева заснемаха различни кадри от събитията. Любознателността на фоторепортера  Росица Русева отведе групата в базата на „Добруджанска гора”, където ги посрещаха  сем. Желеви, подредили изложба от собствени произведения на изкуството.  Струваше си да се види и това.  Дали от чистия въздух, или от леката умора от спортуването, гладът ни напомни за това, че е обяд. Добре, че наблизо работеше Ресторант „Колибите”, който отвори врати  заедно с любезния домакин Митко. На фона на игрива добруджанска музика хапнахме характерната за заведението „Малка мечка” или пърленка. Пак завъртяхме хоро. Неусетно горещият следобед премина под дебелата букова сянка. И както често казваме: „Прибрахме се уморени, но щастливи и удовлетворени.“